Трудовият договор не е просто формалност при започване на работа. Той определя основните права и задължения както на работника или служителя, така и на работодателя. Част от тези правила произтичат пряко от закона и важат независимо дали са изрично записани в договора. Други елементи трябва да бъдат договорени между страните, но само в рамките, позволени от Кодекса на труда.
Затова е важно и работещите, и работодателите да правят
разлика между задължителното съдържание на трудовия договор и клаузите, които могат да бъдат предмет на договаряне.
Това помага да се избегнат неясноти, спорове и включване на условия, които противоречат на закона.
Законовото съдържание следва пряко от закона и се включва в договора по силата на закона, без да е необходимо изрично да бъде вписано в него. Правата и задълженията, които образуват законовото съдържание на трудовия договор, са установени общо за всички работници и служители. Основанията им са посочени в Кодекса на труда и в други закони или в подзаконови нормативни актове. Със сключването на трудовия договор страните се съгласяват със законовите разпореждания, без да могат да ги изменят или отменят.
Законовото съдържание на трудовия договор включва някои основни права на работодателя,
каквито са право на кадрова политика, основно свързано с това, че работодателят, в рамките на дадените му от закона права и задължения, може да назначава, управлява, изменя и прекратява трудовите правоотношения с персонала в предприятието си.
Законовото съдържание на трудовия договор включва и някои основни задължения на работодателя, спазването на които подлежи на административен и съдебен контрол. Тези задължения на работодателя очертават и основните законово определени права на работника или служителя. Задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, задължения на работодателя да пази достойнството на работника или служителя, задължение да изплаща трудово възнаграждение, задължения за осигуряване на нормални условия на труд, както за предоставяне на информация на работника или служителя, включително за икономическото и финансовото състояние.
Законовото съдържание на трудовия договор включва и някои основни задължения на работника или служителя,
като задължението да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно, да се явяват на работа в състояние, което им позволява да изпълняват възложените им задачи и да не употребяват през работното време алкохол или друго упойващо вещество, да изпълняват работата си в изискуемото се количество и качество, и да спазват техническите и технологическите правила, както и вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения, да са лоялни към работодателя и др.
Договорното съдържание отново включва задължителни елементи, които трябва да бъдат включени във всеки трудов договор. Страните обаче имат възможност да ги определят, като в никакъв случай не могат да преминават ограниченията или изискванията на закона. Такива са място на работа, наименованието на длъжността и характера на работа, датата на сключване на трудовия договор и началото на неговото изпълнение, времетраенето на трудовия договор, продължителността на работния ден, размерът на платения годишен отпуск, трудовото възнаграждение, предизвестие при прекратяване на трудовия договор.
Допустимо е в трудовите договори да има договаряне и на незадължителни клаузи между страните. Трудовото правоотношение може да възникне и без тях, но ако такъв елемент бъде включен, това трябва да стане със съгласието и на двете страни. Такива са например клаузите, регламентиращи например поемане на част или целите разходи на работника за ел. енергия, отопление и други подобни при работа от разстояние и пр.
Справка:
чл. 66 от Кодекса на труда.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
