Духът на класната стая от Възраждането

Как ли е изглеждало училището преди два века? Какъв е бил учебният процес без тетрадки, таблети и цветни учебници? Имало ли е звънец и чинове като тези, които познаваме днес? Отговорите на тези въпроси могат да открият посетителите на Националния музей на образованието в Габрово, където възстановките на килийно и взаимно училище връщат децата назад във времето.

„Докато по-възрастните усещат носталгия и преклонение пред предците ни, децата буквално докосват магията на буквите“, разказва директорът на Музея Любка Тинчева.

Възстановката на килийното училище пренася в епохата,

когато образованието е било изцяло свързано с църквата и оцеляването на вярата. Стаята е скромна, с ниски миндери, покрити с черги, и огнище в ъгъла. Вместо учебници децата са ползвали църковни книги – Часослов (Наустница), Псалтир и Апостол.

„Тъй като хартията е била лукс, се е пишело с въглен върху кора от дърво или със стило върху пинакиди – дъсчици, намазани с восък“, обяснява Тинчева. Учителят, който обикновено е бил монах или свещеник, е обучавал всяко дете индивидуално. „Основната цел е била момчетата да се научат да четат църковните текстове и да помагат по време на служба“, допълва още тя.

Взаимоучителните таблиците, окачени по стените в Музея, разкриват строгата организация, при която по-напредналите ученици, наричани още показватели, са обучавали останалите.

Директорката разказва, че пристъпили в тихата одая на килийното училище и във „взаимното“ школо на даскал Неофит Рилски, децата остават поразени, когато видят как техните връстници от Възраждането са се учили да изписват първите букви с пръст върху чинове с пясък.

„Докосвайки калема, таблата и перото, узнават, че в ония отдавна отминали времена думите „учител“ и „училище“ са били свети за българите“, посочва още тя. По думите ѝ в Музея младите хора откриват кое е онова свещенодейно тайнство, подтикнало тогавашните ученици към добродетелност, учение и мъдрост, и разбират, че макар и под робство, по образованост българите не отстъпват на останалия европейски свят.

Свързани статии:

Съвременните български автори са все по-търсени Денят, който ни напомня кои сме Приветствие на президента Илияна Йотова по случай 24 май Приветствие на министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев по случай 24 май (ВИДЕО)