
Министерството на иновациите и растежа работи съвместно с Министерството на финансите за въвеждане на данъчни преференции по отношение на разходите за научна и развойна дейност. Това стана ясно от изказването на вицепремиера и министър на иновациите Томислав Дончев по време на петото издание на най-големия форум за иновации и технологии в Югоизточна Европа – SEE ITS Summit 2025, организиран от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии.
„Ние сме една от трите държави членки, които още не предлагат подобни стимули“, заяви Томислав Дончев.
И добави, че държавата е длъжна да даде сигнал, че разходите за научна и развойна дейност са приоритет и компаниите, които инвестират повече, трябва да ползват данъчни облекчения. Разговорите за въвеждането на такива и у нас са в напреднала фаза.
Пред присъстващите вицепремиерът обяви още, че до две седмици наличното лабораторно оборудване в центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, в които са инвестирани милиони, ще бъде достъпно не само за университетите, а и за бизнеса.
„За да може всеки предприемач, индустриалец да знае къде се намира и да може да го ползва“, уточни Томислав Дончев.
Вицепремиерът подчерта още, че българската индустрия и секторите с висока добавена стойност се нуждаят от политическо представителство, което да работи за тях, от видимост, подкрепа, представителност и признание. А това е така, тъй като те имат по-сложи проблеми от други сектори.
Дончев подчерта, че
често фокусът е само върху мерки и инструменти,
публично финансиране през грантови схеми, а не се обръща внимание на по-големите теми като обществената и политическата среда за тези икономически сектори. А те се нуждаят от положителна и стимулираща среда.
„В мейнстрийма може да видите десетки часове коментари за проблеми например в земеделието, туризма или при застрахователите. А колко често говорим за традиционните, за креативните индустрии? За изминалите 5 години по телевизията съм виждал два пъти кадри от производство“, заяви вицепремиерът.
И попита риторично кой иска да стане инженер, ако не знае, че има къде да работи, кой учи за квалифициран работник, като не знае, че има производство, което в масовия случай би му дало по-високо възнаграждение от това на учител и полицейски служител.
Вицепремиерът подчерта и значението на образованието – висше и професионално,
определяйки последното като ключово за бъдещата конкурентоспособност на българската икономика. Според него обаче в сферата има натрупани проблеми.
„Проблемът започва на входа. Млади хора отиват в професионална гимназия, защото се влиза по-лесно и не са ги приели на друго място, без осъзната необходимост и желание да работят точно това“, коментира той.
По време на конференцията са обсъдени и други aктyaлни тeми зa бизнeca като poлятa нa изкycтвeния интeлeкт, нeoбxoдимaтa тpaнcфopмaция в пoдceктopитe нa индycтpиятa, ключoви възможности за пoвишaвaнe нa кoнкypeнтocпocoбнocттa, paзвитиeтo нa дигитaлизaциятa в Бългapия и др.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg