Облекчения за инвестиции в изследвания

Въвеждане на данъчно облекчение за извършване на научноизследователска и развойна дейност (НИРД) е записано в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г., която представлява мотиви към преработения законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., внесен в Народното събрание от Министерския съвет.

Предложението предвижда при изпълнението на определени условия на данъчно задължените лица, извършващи НИРД, да бъдат признати за данъчни цели допълнително 25 на сто от разходите им за тази дейност, в годината на тяхното отчитане.

А в случай че в резултат на развойна дейност бъде формиран дълготраен нематериален актив, се предлага данъчно задълженото лице да има право да увеличи с 25 на сто данъчната амортизируема стойност на този актив. Мярката е изготвена с цел стимулиране на компаниите

да инвестират повече в иновации и нови технологии,

което се очаква да доведе до повишаване на конкурентоспособността на бизнеса и до ускоряване на трансфера на знания към реалната икономика, се посочва в мотивите към проектобюджета за догодина.

Общият размер на разчетените разходи за образование за 2026 г. е 5,813 млрд. евро (11,369 млрд.лв.),

което представлява 4,8% от БВП, се посочва в доклада на министъра на образованието и науката до ресорната парламентарна комисия във връзка с внесения от Министерския съвет проект на Закон за държавния бюджет на Република България. Това представлява ръст на разходите за образование спрямо 2025 г. в размер на 578,8 млн. евро (1,132 млрд.лв.), се посочва в документа.

Ръстът на средствата по стандарти за делегираните дейности по образование с 326,4 млн. евро (638,4 млн. лв.) осигурява увеличението на възнагражденията на педагогическите специалисти и достигането им до 125% от средната работна заплата за страната, ръста на минималната работна заплата до 620,20 евро (1213 лв.) от 1 януари 2026 г., както и произтичащите промени в натуралните показатели за учебната 2025/2026 г.

Дейностите по възпитание и обучение на 227 364 деца в детските градини и 695 770 ученици се осигуряват с 2,924 млрд. евро (5,719 млрд.лв.).

За подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие на децата и учениците са предвидени 783,2 млн. евро (1,532 млрд.лв.). В това число и 20,7 млн. евро (40,4 млн. лв.) за ученически стипендии и 1,5 млн. евро (3 млн. лв.) за стипендии за постигнати образователни резултати от училищата, 23,4 млн. евро (45,8 млн.лв.) за ученически общежития (7706 ученици), 36,9 млн. евро (72,2 млн.лв.) за познавателни книжки, учебници и учебни комплекти за безвъзмездно ползване от децата от подготвителните групи и учениците от I – XII клас, 41 млн. евро (80,1 млн. лв.) за подпомагане храненето на децата от подготвителните групи и учениците от I – IV клас (386 431 деца и ученици).

За транспорт на децата в задължителна предучилищна възраст и за учениците от населени места, в които няма детска градина или училище, са записани 45,8 млн. евро (89,6 млн. лв.). За допълнителна подкрепа чрез ресурсно подпомагане на деца и ученици (28 991) са разчетени 139,2 млн. евро (272,3 млн. лв.). С 20,2 млн. евро (39,5 млн. лв.) ще се финансират дейности

за обща подкрепа на децата и учениците и за кариерно ориентиране.

За занимания по интереси за неспециализирани, специализирани и специални училища (670 125 ученици) са определени 19,3 млн. евро (37,8 млн. лв.), а за подкрепа за ученици с изявени дарби – 1 млн. евро (близо 2 млн. лв.). Разписани са и 33,3 млн. евро (65,1 млн. лв.) за училища и детски градини с концентрация на деца от уязвими групи с цел обхващане на всички подлежащи на образование деца и ученици и реинтеграция на преждевременно напусналите образователната система.

Извън посочените средства са разчетени и разходи по допълващ стандарт за материална база за делегираните дейности по образование в размер на 12,1 млн. евро (23,7 млн. лв.), както и за транспорт на педагогическите специалисти в размер на 11,6 млн. евро (22,7 млн. лв.). През 2026 г. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища са разписани 25,6 млн. евро (50 млн. лв.),

както и още толкова за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища.

Общо 27,5 млн. евро (53,8 млн.лв.) се насочват към допълнително финансиране на професионални гимназии, обучаващи ученици по защитени професии и такива с бъдещ недостиг на специалисти.

Дейностите по националните програми за развитие на образованието са обезпечени с 132,6 млн. евро (259,4 млн. лв.), от които по бюджета на МОН – 122,8 млн. евро (240,2 млн. лв.). В централния бюджет са разчетени и 9,9 млн. евро (19,3 млн.лв.) за изпълнение на Националната програма „Заедно в изкуствата и спорта“.

Дейността на българските неделни училища в чужбина ще бъде подкрепена с 6,9 млн. евро (13,6 млн. лв.).

Индикативният размер на разчетените средства от държавния бюджет за висше образование за 2026 г. е 1,012 млрд. евро (1,975 млрд.лв.) с включени разходи за инвестиции в материално-техническата база. Средствата за държавните висши училища към МОН са в размер на 694 млн. евро. (1,357 млрд.лв.). В предвидените трансфери е отчетено и увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г.

За присъща научна и художественотворческа дейност и издаване на учебници и научни трудове са разписани 6,7 млн. евро (13 млн. лв.),

за стипендии на студентите и докторантите

– 58,2 млн. евро (114 млн. лв.), и за студентски столове и общежития – 13,3 млн. евро (26 млн. лв.). Разчетени са и 20,5 млн. евро (40 млн. лв.) за изпълнение на Програмата за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития 2024 – 2027 г., както и 2,9 млн. евро (5,6 млн. лв.) за капиталови разходи.

Предвидените в проектобюджета за догодина средства за наука са 562,7 млн. евро (1,101 млрд. лв., 0,47% от БВП) при 437,6 млн. евро за 2025 г. Това е ръст от 125,1 млн. евро (244,6 млн. лв.), в т.ч. 90,3 млн. евро (176,6 млн. лв.) разходи по сметки за средства от Европейския съюз. Ръстът в разходите за сметка на националния бюджет от 34,8 млн. евро (68,1 млн. лв.) осигурява политиката по доходите на академичния състав, увеличението на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход от 1 януари 2026 г., се отбелязва в доклада на просветния министър.

В проекта за Бюджет 2026 е предвидено и

увеличение на субсидията за Българската академия на науките с 15,1 млн. евро (29,5 млн. лв.)

и на Селскостопанската академия с 6 млн. евро (11,8 млн. лв.). Така са осигурени средства за ръста на възнагражденията на лицата на най-ниската академична длъжност, ефекта от промяната на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход от началото на следващата година.

Осигурен е и финансов ресурс за увеличение на размера на стипендиите на докторантите за достигането им в размер, не по-малък от 150 на сто от минималната работна заплата за страната за последните 12 месеца.

Предвидените средства за изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030, включително на Националната пътна карта за научна инфраструктура и националните научни програми, са в размер 55,8 млн. евро (109 млн. лв.), което е ръст от 0,7 млн. евро (1,3 млн. лв.) спрямо 2025 г.