Училищата решават кога да започва първият учебен час. За новата учебна година ще апелирам да изместят началния час и възнамерявам да препоръчам да започват по-късно. Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред Нова телевизия.
Той посочи, че според научно изследване,
ако учениците започват училище с един час по-късно, мотивацията им да учат, се повишава, а оттам – и образователните резултати.
За да започват по-късно учебния ден всички школа, обаче има две пречки. Едната е двусменният режим на обучение, на който са 260 училища у нас. При тях по-късното начало на първия час ще се отрази и на по-късен край на последния час на втората смяна.
Преди осем години училищата на двусменен режим са били 360, като след изпълнението на Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища те ще бъдат около 170. По-голямата част от тях са в София, където основният проблем е липсата на терени за изграждането на нови сгради.
„В много градове чрез регулиране на приема и с по-равномерно разпределение на учениците между училищата се постига преминаване към едносменен режим в редица училища“, посочи Вълчев.
Другата пречка е, че на първата родителска среща преди началото на учебната година много родители казват, че искат да оставят децата си по-рано на училище, защото и те започват по-рано работа. Това е въпрос на разговор в училище, каза министърът.
Той коментира и факторите, от които зависят образователните резултати на учениците.
По думите му, те са свързани най-вече с учебните програми, учебните планове, по кои дисциплини колко часа се учи, дали има мотивирани преподаватели, които са достатъчно добре подготвени, за да успеят да мотивират децата, както и от оценяването.
„Чрез начина на оценяване даваме сигнал на учениците как да учат. Ако ги оценяваме за заучени знания, те ще заучават. Затова и ние, като министерство, включително и с матурите и с националното външно оценяване, всяка година правим крачки към това в по-голяма степен да мерим умения, да им предоставяме повече практически задачи, да ги накараме да осмислят това, което учат“, заяви Вълчев.
Той отбеляза, че най-голям е проблемът с математиката и природните науки, който се корени и в учебните програми, които са твърде амбициозни. „Презумпцията, че ако направим по-тежки учебни програми, учениците ще научат повече, се оказа грешна. Препускането води до демотивиране. Трябва да направим по-облекчени програми и да жертваме част от амбициозната профилирана подготовка“, каза министърът.
През Би Ти Ви Вълчев обясни, че през следващите месеци ще се проведат интензивни дискусии по всички тези теми.
„Започнали сме работа по новите учебни програми, времето го налага. Надявам се да имаме достатъчно време да ги обсъдим с повече хора и да направим нещо, което се случва и в другите страни. Задължени сме. Това не означава, че ще променим из основа и образователната система. Много традиционни елементи ще останат“, уточни министърът.
Вълчев засегна и част от предложените на обществено обсъждане промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Една от тях е свързана с употребата на мобилни телефони в училище. „Предлагаме да се ограничат мобилните телефони, като цяло, в училище – и в междучасията, и през останалото време. Убедени сме, че това ще помогне на учителите. Те няма да губят време всеки час да събират телефоните“, каза той.
По думите му, родителите подкрепят мярката, а учениците негодуват и искат да имат през цялото време телефони.
Друго предложение е свързано с
промяна на продължителността на учебните седмици в рамките на двата учебните срока, така че междусрочната ваканция да не бъде в средата на седмицата.
„Много са промените. Най-важното е да променим учебните програми и оценяването на учениците, които формират културата на учене. Трябва да префокусираме образователната система към функционалност на знанията, защото виждаме, че учениците ни се справят сравнително добре, когато ги изпитваме за базови знания и дали са заучили, и не толкова, когато ги изпитваме дали са разбрали и трябва да прилагат знанията“, каза и пред БНТ Вълчев.
Министърът коментира още, че в ерата на изкуствения интелект дигиталните умения не са най-важното. „Много по-важна ще бъде солидната, широка, добра хуманитарна основа. Казано по друг начин, хората в ерата на изкуствения интелект трябва да бъдат повече хора. Прогнозите са, че днешните деца ще сменят професия и те ще изискват по-широк и по-широк комплекс от умения“, посочи той.
И допълни, че учителите и образователните системи трябва да намерят начина как да използват ефективно изкуствения интелект.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
