Как да празнуваме Нова година цяла година

Предвкусването и самият момент на тържеството. Дните на очакване, часовете на подготовка, минутата, когато часовникът бие и… отново година до новия празник. Или няколко хиляди километра? Да „разтегнем“ Нова година по часовите пояси – от Фиджи до островите в Тихия океан, и да я посрещаме още и още…

Обичаят за празнуване на прехода между последния ден на настоящата година и първия ден на следващата датира от времената на Древна Месопотамия, около трето хилядолетие преди нашата ера. Началото на годината на 1 януари е установено от римския владетел Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е. Повечето страни посрещат този празник по Григорианския календар, въведен на 4 октомври 1582 г. в съответствие с булата от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий XIII, чието име носи и днес. България го въвежда през 1916 г. Новогодишните празненства винаги започват на изток, на островите Кирибати. Последни изпращат старата година жителите на островите Мидуей в Тихия океан.

Заради разликите в Юлианския и Григорианския календар се стига до двойното отбелязване на Нова година – по стар и по нов стил.

Делят ги 13 дни и по този начин освен традиционното посрещане на празника на 31 декември срещу 1 януари всички желаещи се радват и на старата Нова година в нощта на 13 срещу 14 януари.

На 14 януари гърците почитат свети Василий. Децата подреждат пред камината обувките си, а на сутринта разглеждат „улова“ от подаръци. Традиционното блюдо за този ден е т.нар. василопита, в която е сложена монетка – за щастие.

Още една зимна Нова година празнуват в Китай. 2026 – Годината на Огнения Кон, ще започне на 17 февруари 2026 г. и ще приключи на 5 февруари 2027 г. В Поднебесната империя новогодишната ваканция продължава цял месец. На масата са традиционните нудли – за дълъг живот, кръгли сладки – за богатство, червени плодове – за щастие.

И от лунния към слънчевия календар.

В деня на пролетното равноденствие се празнува персийската Нова година Навруз, която се отбелязва в Азия от три хилядолетия. През 2009 г. по решение на ЮНЕСКО този празник е включен в Списъка с нематериалното културно наследство на човечеството. Главното блюдо е суманак, което се приготвя от пшеница.

Април е новогодишен месец в Бирма. Точната дата на Празника на водата се определя от Министерството на културата. Тържествата продължават три дни, през които се привличат звездните духове на дъжда. В очакване на божествените пратеници се провеждат състезания по дърпане на въже между жителите на съседни села, правят се шумни тържества с цел привличане на вниманието на небесните жители и всички се поливат един друг с вода. На трапезата се сервира риба.

През лятото са новогодишните празници в Якутия. Новата година – Йсйах (изобилие) – е свързана с култа на слънчевото божество и плодородието и се отбелязва на лятното слънцестоене, 21 – 22 юни. Древният обичай на народа саха е граница между миналото и бъдещето. Якутите излизат на разходки, правят конни състезания и се черпят с кумис (ферментирало мляко от кобила).

На 16 юли посрещат Нова година последователите на културата на маите. Първият ден от първия месец в годината – поп, и до днес се празнува в Мексико. Поклонниците на древната цивилизация танцуват ритуални танци, обличат традиционни носии и си спомнят предците, оставили като наследство удивителни паметници на изкуството и архитектурата.

През септември започва годината в Етиопия.

Това една от малкото страни, където продължава да се използва Юлианският календар. Летоброенето им изостава от нашето с повече от 7 години. Етиопската нова година Енкутаташ се отбелязва на 11 или 12 септември. Етиопците правят снопове от палмови листа, украсяват ги с факли от свещената трева шиг и с жълти цветя, свързани със соларната символика. На трапезата се сервират плоски питки инджера. Названието на празника се превежда като „поднасяне на скъпоценност“ и е свързано с легендата за завръщането на библейската Савска царица в родината след посещението ѝ в Йерусалим при цар Соломон. Поданиците ѝ я посрещат тържествено, а тя ги дарявала със скъпоценности.

През октомври Индонезия се покрива с двуметрови колони от оцветен ориз – дар към боговете по случай Нова година. Местните обличат най-хубавите си дрехи и молят за прошка от близки и приятели. Празненствата продължават десет дни, след което оризовите колони отиват в кухнята, където се използват за направата на традиционни ястия.

Самайн е келтската Нова година, която настъпва в нощта на 1 ноември. Символизира края на събирането на реколтата и почитането на мъртвите. Традиционно в този ден се разделяло отгледаното на полето, палели огньове и ги прескачали, за да се пречистят. Последователите на келтската култура продължават да пекат хлябове във формата на рога, приветствайки бога на зимата.

Може би най-облагодетелствани са в Индия, където посрещат Нова година цели седем пъти.

Индийските мюсюлмани посрещат Мухарам в през юни (всяка година датата се променя), християните – на 1 януари заедно с по-голямата част от света. Освен това датите на празнуване на Нова година се отличават в зависимост от регионите В Кашмир посрещат на 10 март, в Андра-Прадеш – на 26 март, в Западна Бенгалия – на 13 април, в Тамил Наду – на 14 април. Страната има и официална Нова година – Гуди-падва, която се отбелязва в първия ден на месеца чайтра по календара Шака – на 21 срещу 22 март. Празникът олицетворява пробуждането на природата в деня на пролетното равноденствие.