Ако съдиш новите поколения, съдиш себе си

Над 1630 учени и творци от най-северозападната част на България, са събрани в онлайн платформата „Видински алманах“

Над 1630 учени и творци от най-северозападната част на България, са събрани в онлайн платформата „Видински алманах“.

За периода от март 2018 г.до 31 декември 2024 г. сайтът е посетен от 272 221 читатели, които са ползвали 438 939 статии.

За неговия създател Димитър Тодоров това е успех, който надминава очакванията му и напълно удовлетворява дългогодишния му труд.

Но как един човек, който дори не е от Видин или Видинския край, създава база с биографични справки на толкова много хора от региона?

Какво го провокира да се ангажира със сайт и да предоставя информация за личности с принос към науката, културата и изкуството на страната ни?

И има ли значение, че Димитър Тодоров е бил също и учител?

Преди да узнаем отговорите на тези въпроси, ще споменем един немаловажен факт, безспорно оставил следи и формирал нагласи за бъдещето.

Създателят на интернет платформата „Видински алманах“ е роден в монтанското село Живовци.

А то е съседно на родното място на Йордан Радичков – село Калиманица.

И двете села – на големия душеприказчик и познавач на Северозапада, и на Димитър Тодоров, са изселени заради построяването на язовир „Огоста“.

„Захванах се с Алманаха през 2014 г., след като няколко години преди това бях работил за сформиране на лоби, което да подпомогне създаването на Еврошвейцарски университет със седалище във Видин – разказва за „Аз-буки“ Димитър Тодоров.

– „С помощта на различни хора бях оформил списък от 46 учени, политици и общественици, които през 2006 г. дойдоха на среща, свързана с идеята за регистрация на този университет“, казва той.

Описвайки техните биографии и библиографии, се докосва и до други успешни видинчани или земляци.

Всички те са го впечатлили с ролята си в развитието на отделни научни дисциплини и със съществения си принос за практическото им приложение.

„Постепенно започнах да увеличава списъка с имена и през 2018 г. те стават повече от 200“, казва той.

Така се ражда идеята, а след като Тодоров я споделя на дъщеря си Наталия, която се занимава с информационно-рекламни сайтове, тя му предлага да направи труда си достояние на повече хора.

През 2018 г. в интернет пространството се появява адресът https://vidin-almanac.bg/ and

платформата „Видински алманах“ започва да расте.

Днес в нея може да се открие информация за успешните личности от региона, обособена в отделни секции.

Може да се прочете за изявените архитекти от Видинския край, лекари, художници, писатели, както и да се търси по име, родно място или професия.

Учил в Берковица и Монтана, Димитър Тодоров завършва „Българска филология“ във Великотърновския университет с втора специалност „Лекторско майсторство“ (ораторско изкуство).

Пътят на личния му живот го отвежда до Видин.

Там живее вече 40 години, като в определен период дори учителства.

Пази прекрасни спомени от времето, което посвещава на възпитаниците си в днешното СУ „Цар Симеон Велики“ и в ПГ „Васил Левски“.

Убеден е, че учителството е едновременно призвание и мисия.

А децата винаги са едни и същи – бял лист, върху който възрастните ще напишат своето и тяхното бъдеще.

„Всяко поколение съди следващото, но всъщност съди себе си, защото не е осигурило приемственост на традиционните ценности“, казва Димитър.

Тревожат го резултатите от масовото образование и ниската степен на функционална грамотност. 

Също така го притеснява както агресията и „надвикването“ при общуването между децата, така и небрежното им поведение в обществената среда.

Не на последно място поставя и подражателството на фалшивите идоли в музиката, филмовата индустрия и псевдокултурата,

ранното пристрастяване към изкуствената красота

алкохола, тютюнопушенето и наркотичните стимулатори във всичките им варианти.

„Преодоляването на тези негативи изисква енергията и непримиримостта на всички поколения и институции. Но най-вече на семейството, защото то е първообразът, който формира с примера си бъдещото поколение“, обяснява още той.

Истината е, че който се докосне до учителската професия, дори и за кратко, навлиза дълбоко в света на децата.

Той осъзнава начина, по който им влияе средата.

За възпитаниците си и учителските си години Димитър пази хубави спомени.

За съжаление, не така стоят нещата по отношение на голяма част от тогавашните му колеги учители.

„Статистически е доказано, че 83% от информацията се възприема чрез зрението, 11% – чрез слуха, и останалите 6% – чрез обонянието и докосването – пояснява Димитър Тодоров.

И допълва:  „И когато застане пред рентгеновите очи на своите ученици, учителят следва не само да е подготвил урока си. Той трябва да си е дал вече сметка, че всичко е важно. Важни са и облеклото, прическата, погледът, жестовете, тембърът на гласа и артикулацията, психическата и моралната устойчивост…“.

Така че ако нещо не е наред или отсъства, то тогава учителят е уязвим.

„И ако се замислим за прозвищата, които учениците дават на своите учители, или за порядъка в учебната стая. Да помислим и за поведението на децата в коридора на училището и на улицата. Тогава ще разберем, че всичките тези поведенчески изяви са оценка както за семейството, така и за учителя“, казва още той.

Ангажиран със словото и с обществена дейност

почти през всичките си активни години, Димитър е бил част от самодейни поетични и театрални състави.

Освен това е писал и стихотворения, има и издадена книга.

Твърди, че всеки път изостря вниманието си, когато чуе „ораторско майсторство“ или „изящна словесност“.

Причината е, че оценява силата на умението да ангажираш вниманието и да предаваш знания чрез богатата палитра от изразни средства.

Като човек, който от дете рецитира и пише стихове, той е наясно и със силата, с която въздейства поезията, най-синтезираната художествена реч.

„Пишещият поезия разкрива спонтанно мисли и чувства и в този смисъл е и искрен, но и уязвим, което го прави по-отговорен и пред себе си, и пред другите“, казва Тодоров.

Когато през 2020 г. издирените и описани от него научни работници и университетски преподаватели започват да се изчерпват, той решава да разшири обхвата на „Видински алманах“. Добавя и  творците от сферите на изкуството и културата. От една година работя върху

биографиите на дарителите,

които ще бъдат обособени в отделен раздел, а в бъдеще възнамерявам да направя и раздел за изявените в политиката.“

Сега в онлайн платформата присъстват 14 академици, над 300 професори и 233 писатели и поети.

Сред многото информация има и пасажи, в които се разказват не особено известни или необичайни истории, свързващи големи български личности с Видинския край.

Като тази за актьора Константин Кисимов, който в края на спектакъла „Дванадесета нощ“ на Видинския театър, като гост актьор през юни 1963 г., получава званието „Почетен гражданин на Видин“.

И го приема с поклон и признателност, коленичейки пред видинската публика.

„Животът ме научи, че винаги има какво да получиш от човека насреща, стар или млад „, казва Димитър Тодоров.

„Няма безполезно или вредно знание, а общуването между поколенията е безценен дар и за двете страни. Възрастните зареждат младите със знания и мъдрост, а

младите зареждат възрастните с енергия и ентусиазъм.

Лично аз, волю или неволю, винаги съм бил сред млади хора. Дори и през последните 14 години от трудовия ми стаж, като регионален представител на Комисията за защита от дискриминация за област Видин. Поколенията трябва да се уважават и да си сътрудничат. Прагматизмът не трябва да взема връх за сметка на хуманизма и добротворчеството.

Надявам се, че дъщеря ми Наталия, която живее и работи от няколко години в Испания, ще поеме щафетата по поддръжката на сайта „Видински алманах“, когато това вече няма да е по моите сили и възможности.”