Да те гледат като писано яйце

„Да те гледат като писано яйце“ – фразата използваме често в речта си, но знаем ли наистина откъде произлиза тя?

Етнографите от Националния етнографски музей – БАН гл. ас д-р Радина Илиева и Мария Боянова отговарят на този въпрос по време на образователната програма „Шарена перашка“. Те пренасят учениците в света на старите български обичаи и традиции, свързани с един от най-почитаните християни празници – Великден.

„Интересът към образователната програма „Шарена перашка“ е много голям. Първоначално бяхме обявили, че ще работим с ученически групи в периода от 7 до 12 април, но местата много бързо се запълниха. Поради големия брой запитвания заниманията продължават и в дните преди Великден“, разказва за „Аз-буки“ гл. ас д-р Радина Илиева от Националния етнографски музей – БАН.

Програмата е насочена към ученици от I до VII клас и се осъществява по Националната програма „Образование с наука“.

Тя включва беседа за празника – такъв, какъвто са го почитали нашите деди в миналото, и творческа работилница за боядисване на яйца с писалка и восък. След това участниците попълват работен лист към образователната програма „Календарни празници“. Целта е всеки сам за себе си да разбере по интересен начин какво е научил и разбрал от урока в музея.

Разговарям с гл. ас. д-р Радина Илиева, докато в залата Мария Боянова представя традициите на отбелязването на Великден пред гостуващите второкласници от столичното 21. СУ „Христо Ботев“. Децата слушат в захлас за обичаите и сами разбират, че подготовката за Великден е отнемала цялото време на домакините в миналото. Малчуганите са изключително активни – задават въпроси, споделят как посрещат празника у дома, и с нетърпение чакат момента за преборването с яйца. Разбира се, всеки иска неговото яйце да победи останалите. А дали наистина ще се боричкат с яйца?

Увлекателният разказ на Мария Боянова започва с това

в кой ден от Страстната седмица какво са правели нашите баби и дядовци.

Обикновено Велики понеделник, вторник и сряда са се свързвали с подготовката за Великден. А с какво друго може да започне тя освен с чистене.

Традиционно в първите три дни от Страстната седмица българите са правели основно почистване на домовете си – пране на дрехи, белосване на стените, изтупвали чергите и одеялата си, изгаряли боклука.

Велики четвъртък пък е денят за боядисване на яйцата. Според старите обичаи стопанката на дома е трябвало най-наред да ги преброи и да ги нарече: „първо, за домашните, толкова яйца, колкото да стигнат до Спасовден, а второто, за пътниците и друмниците, за госте и роднини“.

Обичаят е повелявал и всеки, който влезе в къщата на стопанина, да бъде изпратен с подарък яйце, за да не излезе берекетът от дома, нивите и лозята. Сами разбирате колко много е това, нали?

„Броят на великденските яйца, които е боядисвала всяка стопанка, винаги е бил над 500 – 600 в домакинство“, обяснява на децата Боянова.

След като яйцата са наречени и преброени, идва ред на приготвянето им за боядисване. Това е ставало посредством котле с лишия, което означава вода с пепел. „Бабите ни са вярвали, че ако яйцата не са почистени добре и по тях остане и едно петно, няма да се „вапцат“ хубаво и няма да се хванат цветовете“, разказва тя.

Както в миналото, така и сега, първото яйце, което се боядисва във всеки дом, е червено.

Нарича се „перашка“ и се боядисва отделно от другите яйца. Смята се за вълшебно и лековито. Може да разваля магии и пази от зли сили. И точно затова с него се рисува кръст върху челото на всяко дете в къщата с думите: „на яйцето жълтината, на детето – белината и червенината“.

На Велики четвъртък, освен че се боядисват яйцата, се прави и квас. Най-възрастната жена в семейството е замесвала малко тесто с лековити билки и го оставяла да вкисне в дървен съд, наречен „нощви“. Задължително е покривала съда с месал.

И както първото боядисано червено яйце се пази за догодина, така и този квас се пази и използва като лек срещу магии през годината.

Велики петък, или Разпети петък е денят на траур за християните.

Тогава те носят цветя в черквата и се провират под плащаницата. Това е денят, в който в съвременността месим козунаците и изписваме яйцата. Но в древността нашите прадеди са приготвяли хляб. Имал е много имена: яйченик, кокулник, великденски кравай и колак. По своята украса е приличал на обредния хляб, който приготвяме за Бъдни вечер, но при великденския са се оформяли венчета от тесто, в които са се поставяли червено и бяло яйце, след като се сервира на трапезата. По традиция броят на приготвяните хлябове е бил три – по един за кумовете, родителите на невестата и за домашната трапеза.

По време на образователната беседа в Музея Мария Боянова обръща специално внимание как се замесвал в миналото обредният хляб за Великден. Много важно условие при замесването има водата. Тя е трябвало да бъде „мълчана, цветна и неначната“. Още рано сутрин жените отивали до най-близкия извор за прясна вода. Пренасяли са я в дома си в пълно мълчание. След това я преливали в голям съд, добавяли са билки и са я сгрявали на жив огън в двора.

Любопитното е, че традиционно Разпети петък е бил денят, в който момите са се събирали на седянка. Разговаряли са и са изписвали яйцата. Писаните яйца не са се използвали за боричкане, а са се подарявали, пазели се у дома за украса или са били част от чеиза. Оттам произлиза и изразът „да те гледат като писано яйце“.

След Разпети петък идва Велика събота. Тя се нарича още „погребенна“ или „душна“, защото е ден за почит на покойните родственици. Жените ходели на гробища, за да прелеят вино на гробовете и да ги прекадят, да запалят свещи, след което да раздадат боядисаните яйца, вареното жито и хляб за душите на мъртвите.

А в полунощ, в събота срещу неделя настъпва Великден.

Тогава всички християни посещават празнична литургия в черквата и донасят свещта си вкъщи, за да запалят с нея домашното кандило. По този начин те вкарват новия огън и новото начало в дома си. От този момент се поздравяват с думите „Христос воскресе – Воистину воскресе“.

Навръх Великден, в неделя, традицията повелява младоженците да гостуват на своите кумове и на родителите на невестата. Носили са дарове, т.нар. поклон или каниска – кошница с боядисани яйца и великденски кравай, които връчвали с целуване на ръка.

След строгия 48-дневен пост от Сирни Заговезни до сутринта на Великден, идва време за отблажване. Интересното е, че ако днес на великденската трапеза задължително присъства агнешкото месо, то в миналото е било печеното прасе. И задължително, слагайки го на трапезата, са слагали червено яйце в устата му. Оттам произлизат и две поговорки – „като печено прасе на Великден“ и „и то да разбере, че е Великден“.

На Великден се боричка и с яйца, а черупките не се изхвърляли в боклука, а ги заравяли в градината, за да се предпазят от градушки през годината.

След увлекателната образователна беседа за учениците настъпва любимият момент – творческо ателие за изписване на яйца. За целта етнографите са приготвили яйца, писалки, восък и свещ. Децата искрено се забавляват и се състезават кое яйце ще бъде най-красиво. Малко се натъжават, че яйцата им са без жълтък и белтък и няма как да се боричкат с тях, но за сметка на това състезателният дух отново се завръща. Всеки иска да покаже колко хубаво е изрисувал своето яйце. А докато чакат яйцата им да изсъхнат, попълват работен лист. Оказва се, че знаят отговорите на въпросите, защото внимателно са слушали беседата и темата им е била изключително интересна.

Естествени багрила за шарени яйца

Учените от Националния етнографски музей са направили кратък списък с естествени багрила за украсяване на великденските яйца. Събрали са на едно място всичко, което са ползвали нашите баби, преди да започнат да продават бои за яйца в магазините. Шаренето на яйцата става по-бавно, но за сметка на това резултатите си заслужават.

За да се боядиса яйцето в червено, може да използваме люспи от червен лук, червен риган или смрадлика. Със спанак, коприва и магданоз се получава „зелено“, а с люспи от лук – жълто. А с червено зеле и червено цвекло се получават синкаво-лилави нюанси.

Свързани статии:

Да възпитаваш патриоти: Учениците от ОУ „Христо Ботев“ – с. Невестино, вървят по коридор на българската войнска слава Парите през погледа на децата Всичко, което търсиш, ще го откриеш при нас При баба е най-вкусно