Изкуственият интелект вече е настояще

Деца от български неделни училища в Лондон зарадваха участниците в конференцията с изпълнения на народни песни и хор Снимки Авторът

Международната конференция „Изкуствен интелект в образованието: Пътят към иновативно преподаване и учене“ се проведе в Лондон. Тя е организирана от Българското неделно училище „Найден Геров“ в английската столица по Националната програма на МОН „Роден език и култура зад граница“. Конференцията е под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. Съорганизатори на събитието са на Посолството на България в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, БУ „Звънче“, Пловдивският университет, Асоциацията на българските училища в чужбина.

В. „Аз-буки“ е медиен партньор на проявата.

Форумът събра над 60 директори и учители от български неделни училища от Великобритания, Австрия, Германия, Украйна, Хърватия, САЩ, Румъния, Канада и Шотландия.

„Министерството на образоването и науката подкрепя провеждането на подобни знакови събития чрез Националната програма „Роден език и култура зад граница“ с разбирането, че обменът на идеи и добри практики е предпоставка за изграждането на ефективни мрежи и партньорства между българските училища в чужбина, средните и висшите училища в България“, се казва в поздравителния адрес от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. По време на форума в Лондон той бе прочетен от Ваня Балчева, директор на Дирекция „Училища в чужбина“ в МОН. В приветствието се отбелязва още, че професионалният опит и всеотдайността на българските учители в чужбина, познаването на традициите на чуждите образователни системи са ценен потенциал за позитивна промяна чрез разумно прилагане на нови инструменти за подобряване методите на преподаване.

Участниците във форума бяха поздравени и от д-р Йоанна Драгнева, зам.-изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, която прочете поздравителен адрес от директора на Агенцията Райна Манджукова. Д-р Драгнева подчерта колко важна е темата на конференцията. И допълни, че класните стаи в неделните училища не са само за учене на български език, а в тях децата започват да обичат България.

„Тази конференция е доказателство за нашия ангажимент за изграждането на иновативно и достъпно образование, което отговаря на изискванията на XXI век“, заяви Илияна Бояджиева-Смит, директор на БНУ „Найден Геров“, при откриването на форума. Тя подчерта, че изкуственият интелект вече не е бъдеще, той е настояще.

„Неговото приложение в образоването отваря нови хоризонти за персонализирано обучение, интерактивни методи на преподаване и достъп до знание без граници. В същото време това поставя редица въпроси относно етиката, педагогическите стратегии и ролята на учителя в дигиталния свят“, каза още Илияна Бояджиева-Смит.

Доц. д-р Борян Янев, заместник-ректор на Пловдивския университет по международната дейност, запозна участниците с приема на ученици от българските школа в чужбина във висшите училища в България. Проф. д-р Веселка Желязкова, директор на Кирило-Методиевския научен център при БАН, пък говори за електронната образователна платформа по кирилометодиевистика.

На форума бяха представени накратко биографиите на две англичанки, благодетелки на българите –

писателката Мерсия Макдермот и лейди Емили Странгфорд, включени в книгата „Десет велики българолюбци“ от Милена Димитрова.

В деловата част на конференцията основен лектор бе Борис Михайлов –

историк и докторант в Пловдивския университет, класен ръководител на IX клас и преподавател по история. Той и съпругата му Божана Михайлова започват своята кариера като учители. Те гледат на технологиите като на възможност за по-ефективно и ангажиращо обучение. След години специализации и разработки, създават обучителен център „Креативност“, който е пионер в използването на изкуствен интелект в образователния процес. Методиките, които разработват, са апробирани в реална учебна среда и доказват, че ИИ не е заплаха за традиционното преподаване, а напротив – инструмент, който може да направи уроците по-интересни, достъпни и интерактивни.

Темите, които бяха в засегнати на форума,

бяха „Увод в изкуствения интелект. Методически указания за работа с изкуствен интелект“, „Промпт модели. Промпт генератори. Малки езикови модели с изкуствен интелект на „Креативност“ (промптовете са кратки текстове, които дават на ИИ указания или въпроси, на които трябва да отговори – бел. р.); „Как да изберем най-подходящия изкуствен интелект? Модели и възможности за създаване на учебни материали с ИИ – уроци, работни листове, приказки, сценарии и др. Работа с административни документи“; „Как да създаваме изображения, музика, звукови картини и видео с ИИ“; „Как да си обучим сами изкуствен интелект. Малки езикови модели – за кариерно развитие; за предмета, който преподаваме; за училището“.

„Като всяка нова технология и изкуственият интелект или е подлаган на много критики, или е посрещан с твърде голям ентусиазъм – каза Борис Михайлов. – Важното е да се знае, че без естествен интелект нищо не може да се получи. Учениците масово го използват, донякъде с чувство на вина, че това е вид груба форма на преписване. Поне ние им внушаваме това. Допреди година – година и половина ИИ отговаряше много общо. Но сега той се учи от това, което правят учителите. И те могат да го нагодят към своя стил, да му зададат някакви изисквания, да му обясните какво да използва като терминология. И това, което ще прави изкуственият интелект по ваше задание, ще носи и вашия почерк. Може да го обучите да говори с вашия глас и ако ви звъннат по телефона, да отговаря все едно сте вие.“

Борис Михайлов демонстрира нагледно как учителите могат да използват ИИ за създаване на персонализирани учебни материали, анализ на напредъка на учениците и разработване на адаптивни методи за преподаване. В непринуден „разговор“ с изкуствения интелект лекторът му задаваше конкретни задачи и показваше как може да се разнообрази и обогати всяка тема, включително да се илюстрира с инфографики или други изображения. Примерно може да се направят комикс на историческа тема или клипчета със сюжети от историята.

След приключване на програмата за деня участниците в конференцията имаха възможност да се насладят на народни песни и хора в изпълнение на деца от български училища в Лондон. В концерта участваха танцовият ансамбъл „Звънчета“ към БУ „Звънче“, фолклорният народен хор „Магия“, фолклорната група „Звънчетата от Сътън“.