Започват обсъждания за подобряване на приобщаващото образование

Да започнат обсъждания за усъвършенстване модела на приобщаващото образование и да бъде сформирана работна група с участието на всички заинтересовани страни и народни представители. Такъв ангажимент пое министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на участието си в кръгла маса на тема „Приобщаващото образование на ученици със специални образователни потребности – добри модели и нови предизвикателства“, която се организира по инициатива на депутата от ресорната комисия в Народното събрание Йорданка Фандъкова.

„За да изготвим най-добрите предложения, ни трябват време и вашата експертиза“, обърна се Вълчев към участниците във форума.

Сред тях бяха заместник-министърът на образованието и науката д-р Емилия Лазарова, директорът на Дирекция „Приобщаващо образование“ в МОН Грета Ганчева, началникът на Регионалното управление на образованието – София-град, Ваня Кастрева, директорът на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в столицата Калоян Дамянов, представители на образователни институции, на неправителствения сектор, настоящи и бивши народни представители.

По думите на министъра, биха могли да бъдат предприети и по-бързи мерки. Вълчев даде пример с провеждането на съвместни квалификации.

„Искаме тази кръгла маса да бъде работна и до 2 – 3 месеца да финализираме процеса за предложения на промени в приобщаващото образование“, заяви, от своя страна, Фандъкова.

Тя добави, че тази дискусия е първата от поредицата дискусии, които възнамерява да бъдат организирани. В последващите ще бъдат поканени и представители и на институции, които имат отношение по темата.

Фандъкова представи и данни на МОН относно броя на децата със специални образователни потребности от влизането в сила на Просветния закон през учебната 2016/2017 г. до настояща 2024/2025 г. Той се е увеличил с 5317 деца – от 14 054 и на 19 371. Тя обърна внимание на

разликата в броя на учениците

със специални образователни потребности, която се получава след пети клас. В начален етап за тази година са 7769, от V до VII са 6645 деца със специални образователни потребности, а в първи гимназиален –  3350.

В същото време, директорът на Дирекция „Приобщаващо образование“ в МОН Грета Ганчева отчете увеличение на средствата за ресурсно подпомагане, както и на броя на ресурсните учители, психолозите, логопедите и помощниците на учителите за периода от 2016 до днес. Тя обърна внимание още, че в

у нас вече се прилага функционална оценка на индивидуалните потребностите

на децата и учениците със специални образователни потребности и хронични заболявания, която се базира на откриването на способностите и силните им страни при реализиране на политиките за приобщаване в съответната образователна институция.

Ганчева обясни, че работят по идеята за диференциране на стандартите за допълнителна подкрепа за личностно развитие на базата нa подкрепата, от която всяко дете има нужда.

„Смисълът на това да дадем по-персонализирана грижа за всяко дете, е да направим, така че то да получи средства за необходимите му ресурсни учители, психолози, логопеди и други специалисти и за съответните материали, технологии и софтуери, с които да може да работи в обучението си спрямо своите потребности. За едни деца това могат да бъдат по-малко часове, а за други – повече. Съответно те да бъдат финансирани по диференциран начин“, разясни директорът на Дирекция „Приобщаващо образование“.

Свързани статии:

Децата с дислексия ще учат с четящи уроците софтуери Четири столични училища прилагат инструмент за социално включване в образованието Награди за таланти в счетоводството Финалисти на националното състезание „Най-добър млад заварчик“