Реципиент, носител, лауреат

Михаела КУЗМОВА*

Неотдавна в радиопредаване за класическа музика водещата, представяйки талантлив млад пианист, спомена, че той е „реципиент на престижната музикална награда „Гилмор“.

Макар и рядко, сходни употреби на думата реципиент се срещат и в някои интернет сайтове, напр.

Вчера с виртуално включване Хари изненада тазгодишните реципиенти на мемориалната награда на името на принцеса Даяна.

Такива употреби не са правилни, защото, както сочи „Речник на българския език“, тази дума от латински произход (recipiens, -entis ‘приемащ’) се е утвърдила в нашия език с други значения:

1. ‘човек, който получава кръв, органи и др. от друг човек’, напр. реципиенти на кръвни продукти;

2. ‘получател, възприемател на информация във вид на съобщение, текст и др.’, напр. Целта на активното обучение е да превърне учениците от пасивни реципиенти в дейни участници в процеса на обучение;

3. ‘лице, което възприема, чете, ползва художествено или друго произведение’, напр. Убедеността на автора, че страданията пречистват, се предава и на реципиентите на творбата.

Със значение ‘човек, който е отличен с награда, звание, орден, купа, медал’

в българския език се употребява думата носител,

напр. носител на Нобелова награда, носител на орден „Стара планина“, носител на шампионската купа.

Вместо думата носител можем да използваме думата лауреат, която също като реципиент има латински произход (от laureatus ‘увeнчан с лавров вeнeц’). Трябва да имаме предвид обаче, че съчетаемостта ѝ не съвпада напълно със съчетаемостта на думата носител – можем да кажем лауреат на Нобелова награда or лауреат на орден „Стара планина“, но не и *лауреат на шампионската купа.

*Д-р Михаела Кузмова е главен асистент в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.