Любимата игра на училище

Съвременник на шест войни и участник в две от тях, учителят Владимир Т. Иванов пише своята книга „Житейска хроника (Пътят на един учител през два века между Враца и Видин)“ повече от две десетилетия.

На 176 ръкописно написани страници той описва наблюденията си от „десет села, пет околии и три окръга“

в Северозападна България, правени в течение на близо 65 години. Авторът обикаля населените места почти изключително пеша.

Обект на неговия интерес са учители, училища, селищен живот и общински управления, политически борби и действия на властите в селата, войни, поетически и журналистически опити (публикувал е в 17 издания в София, Враца и Видин).

За избора да се захване с преподавателска дейност, авторът пише следното:

„Учителстването е най-обширната, най-богатата с факти, па макар и по-бедна по идеи страница от моя живот… Двадесет и шест учебни години… стотици познати и хиляди ученици… И днес с най-голяма сериозност аз си обяснявам този решителен преход в своя живот с вродената у всекиго от нас склонност да научи другиго на нещо добро и хубаво. Този инстинкт, този нагон, ако искате, на човешката душа е така силен у някои личности, щото те го проявяват и от най-ранна възраст… Още като ученик в I и II клас аз нареждах двамата си вуйчови синове и двете селянчета, които живееха у дома – всичките ученици от отделенията, изпитвах ги, давах им писмени упражнения, оценявах работите им и ги наказвах. Това беше най-любимата ми игра – „училище“.“

Владимир Т. Иванов се изявява не само като учител, но и като общественик. Наситен с интересни преживявания е престоят му в с. Три кладенци, Врачанска околия, където първоначално живее в самото училище. Признава, че е изненадан от влиянието си над населението – успява да свали всесилния кмет, подкрепя кандидатурата на друг, който никой не иска. И констатира:

„И в други села аз спечелвах такова влияние, ала никъде не бях обвинен в преследване на лични интереси и цели“.

Авторът подчертава, че е живял в две Българии – едната на стотиците лъжеинтелигенти – продажни и лицемерни, и другата България на останалия милионен, честен, трудолюбив, спестовен до скъперничество и любвеобилен български народ.

Книгата, издадена от правнука му Владислав Симеонов, е интересно документално четиво, което предлага задълбочен и критичен поглед върху живота в България в края на XIX и началото на XX век.