С грижа и към децата, и към родителите

Пловдивската Детска градина „Щастливо детство“ се намира в една от най-големите ромски махали в Източна Европа – Столипиново. Когато през 2008 г. Евгения Попиванова поема директорския пост, там се обучават само деца от ромски произход. Днес ситуацията е по-различна. В градината се обучават 170 деца, разпределени в 4 градински и 2 яслени групи. Те са от три етноса – ромски, български, турски. Децата са много над капацитета на детската градина, а големият брой малчугани се дължи на интереса към дейността и работата на екипа. През последните години на педагозите в ДГ „Щастливо детство“ се доверяват не само родители от махалата, а и такива, които преподават в университетите в Пловдив, лекари, инженери, работещи в полицията.

Екипът рекламира детската градината чрез изяви на малчуганите, организира дни на отворените врати, ежедневно разговаря с родители, работи активно по проекти, инвестира в материалната база, обновява се непрекъснато двора с нови и безопасни съоръжения, за да може да се предоставят най-добрите условия, закупените са и интерактивни дъски с тъч скрийн дисплеи. И с много работа обликът на детската градина се променя.

„Най-важно е положително отношение към всяко дете.

Родителите знаят, че за нас всяко едно от тях е уникално, с неговите си проблеми и изисквания – обяснява директорката на ДГ „Щастливо детство“ Евгения Попиванова. – Благодарение на усърдната работа на целия екип успяхме да разчупим модела на 100% ромчета и да убедим родители, чийто майчин език е български, да ни се доверят и да оставят децата си в нашата детската градина. В същото време работим с деца с маргинализирани родители, с деца, които се отглеждат само от един родител или от баба, от дядо, защото родители им са имигрирали. Пъстра е мозайката на децата и това прави работата ни много по-интересна.“

Градината отделя специално внимание и на децата със специални образователни потребности. Във всяка група има по 4 – 5, като с тях ежедневно работят психолог, логопед и ресурсен учител, които са на щат.

„Това повишава качеството на грижа към тези деца. Те

дръпват доста в развитието си, когато са в нормален детски колектив, а не затворени вкъщи.

А останалите деца в групите се научават да контактуват с тях“, посочва директорката.

Тя не скрива, че нито тя, нито някой от колектива спазва работното си време. Всеки се ангажира, докато не се свърши работата. Родителите могат да я потърсят по всяко време, независимо дали е почивен ден или празник. Директорката държи връзка с тях, а поне веднъж в седмица влиза в гетото да търси дете или да говори с настойниците му. Попиванова споделя, че често я срещат родители, които са благодарни за това, на което са научили децата им.

Те виждат грижата за децата им и чрез високия стандарт на храненето в градината. Малчуганите консумират ананас, сьомга, агнешко, заешко, част от супите са заменени с пресни зеленчуци, включително и зимата. Въведена е и програма за отказ от видове храна, тъй като религията на някои деца не позволява консумацията на определени продукти.

„Ние уважаваме това искане, заменяме храни. Изисква се индивидуален подход и при нас има такъв към всяко дете“, казва Попиванова.

Вниманието на родителите привлича и възможността за прегледи на децата, преглед при ортопед, при зъболекар, офталмолог. Градината работи от дълги години с Катедрата по детска дентална медицина във Факултета по дентална медицина в Медицинския университет – Пловдив, и всяка седмица извеждат деца за зъболечение. Два пъти в годината идват и стоматолози да преглеждат зъбките на децата. Тези дейности са безплатни.

Нивото на учебното съдържание е на нивото на другите детски градини.

За целта учителите работят много с децата. Подготовката за първи клас започва още в яслените групи веднага след приема. Градината работи и с помагало, специално разработено за обучение на деца монолингви, в чийто екип по разработката е и Евгения Попиванова. Провеждат се допълнителни часове по проекти за допълнително овладяване на българския език, по които детската градина работи. Дейностите се подпомагат от помощник-учители и медиатор.

Българският език не се учи само в педагогическите ситуации. Всичко започва още от поемането на детето сутрин с „Добро утро“ и „Здравей“, от думичките за сапун и вода, игрите с другарчетата, дори докато правят упражнения по физическо, овладяват думички по български език.

Няма часови диапазон, в който да не се работи по-български език

и едновременно с това да не се овладяват знания и умения по останалото учебно съдържание. В помощ са и интерактивните дъски (последно поколение), от които възприемат много образователни филмчета с българска реч, както и повторенията на думички, което е комбинирано и с изображения. Имат и детска библиотека и вкъщи дават да се изучават стихчета или да се четат книги от по-големите.

„Всичко се случва много бавно и трудно, не става за един ден или за един месец, а долу-горе за четири години. Важното е, че излизат с добър български език и като отидат в училище, нашите деца са едни от първите. Следим тяхното развитие и те вървят доста над средното равнище. Това се случва благодарение на много труд – споделя Попиванова. – Всяка дума се повтаря по няколко пъти. Хубавото е, че ромчетата чуват българска реч не само от учителите и персоналът, а и от техните другарчета. Така като контактуват с тях, усвояването на българския език става много по-бързо и по-лесно.“

С българските деца надграждат с други дейности. Градината може да се похвали с републикански вицешампион по шах .

Директорка и учителите не само следят напредъка на завършилите детската градина, а и поддържат връзка с тях.

„Изпращането на децата в четвърта група е чисто символично. Имаме много близки контакти с всички деца. Когато ги видя, когато ми си обадят, когато изпращат снимки как са се реализирали, това ми носи удовлетворение. Знам, че безсънните нощи и удълженото работно време не са били на празно“, заявява Попиванова.

Завършили градината ученици идват и да четат книжки в детската градина. Така от една страна успяват да мотивират по-малките да продължат да учат, а директорката индиректно проследява как колегите ѝ в училище надграждат това, което са започнали в „Щастливо детство“.

Добрата връзка си проличава и от факта, че

възпитаници на градината вече се завръщат при тях, за да запишат собствените си деца.

Родителите са основна част от дейностите и заниманията. Те се включват в различни работилници за празници, в Деня на отворените врати, правят се родителски срещи всеки месец, включват се ежедневно  проекта „Утринна приказка“.

„Каним една майка, която, ако може да чете, прочита една приказка сутринта в девет. Но ако не може, ние ѝ я прочитаме два-три пъти предния ден, тя идва и разказва пред децата“, обяснява Попиванова.

Майките се събират и само по женски, за да споделят кой какво плете или бродира, да обменят рецепти, ходят заедно на театър, концерти и други събития, активно участват в  различни беседи в присъствието на лекари, психолози, служители от МВР и РУП.

В градината имат и програмата за превенция на домашно насилие.

По нея идва полицай от 6-то районно полицейско управление, за да обясни на майките каква са им права, на кого могат да се обадят при проблем.

Учителите учат родителите и как да подадат документи за детски помощи или как да си извадят паспорт, насочват ги към доктора при здравословни проблеми и тя задължително помага – със съвет за лекар, с молба за преглед без направление, с прием в детско отделение.

От своя страна, педагозите събират парички и правят пакети за най-бедните деца за Коледа и Банго Васил. По този начин също указват подкрепа на семействата, които са без възможности за скъпи покупки.

С всички дейности, които не са свързани с учебния процес, печелят доверието на родителите.

„Заслужава си, защото това задържа децата в детската градина“, категорична е директорката.

Тя допълва, че родителите вярват, че и техните деца могат да постигнат много, когато видят участието им в празничните концерти на Общината. По този начин те се убеждават, че екипът в градината ги уважава и работи за развитието на децата им.

„Успях да убедя колеги си, че за да има деца,

за да предпочитат нашата градина пред останалите, трябва да сме по-различни.

И нашето различие е в грижата, както към децата, така и към родителите – споделя Попиванова. – За българските родители е важно да видят, че предлагаме същото ниво на подготовка, а пък другите, че можем да им помогнем, когато имат нужда. Също важи и за родителите на децата с увреждания, които не са изолирани, а включени наравно с другите деца.“

За активната си дейност и неуморна работа Евгения Попиванова тази година е удостоена с отличието и плакет „Лице за гордост на Пловдив“ от National Millennium award и Почетен плакет за забележителен принос в развитието на учебното заведение през учебната 2023/24 година на район „Източен“ от кмета на района. Носител е и на Златната значка на град Пловдив.

Свързани статии:

Повелителите на солта С акцент върху професиите Бизнесът подкрепя подготовката на кадри Основно училище изпраща… студенти