Литература в жестове

С участието си в Програмата децата в начален етап изграждат социално-емоционални умения. Снимка – Фондация „Силата на глухите деца“

Пет столични училища се включват в инициативата на фондация „Силата на глухите деца“ – „Литература в жестове“. Три от школата са в Люлин – 40. СУ „Луи Пастьор“, 137. СУ „Ангел Кънчев“ и 37. СУ „Райна Княгиня“, едно в Банкя – 78. СУ „Христо Смирненски“, и едно в центъра – 1. СУ „Пенчо П. Славейков“.

„Идеята е

да се популяризира жестовият език като начин на общуване с глухите хора

и да се използва потенциалът му като средство за изразяване и развиване на артистичните умения у подрастващите“, разказва за „Аз-буки“ Даринка Борисова – председател на фондация „Силата на глухите деца“.

В рамките на обучението учениците се запознават с жестовия език чрез драматизация на познати литературни творби.

Даринка Борисова, председател на фондация „Силата на глухите деца“

„Жестовият език се изучава като всеки друг чужд език.

По време на часовете учим стихче, приказка или откъс от художествено произведение. Идеята е накрая всички ние заедно да можем да пресъздадем литературно произведение на жестов език“, обяснява моята събеседничка.

Обучението започва с дактил – българска жестова азбука. След това продължава с основни думи и изрази на жестов език. После преминава към структуриране на изречения и накрая – пресъздаване на стихове и приказки.

Инициативата „Литература в жестове“ се финансира от Столичната община и е продължение на проекта „Хей ръчички“, който се проведе в няколко детски градини в рамките на 7 месеца – от декември 2022 г. до юни 2023 г.

Тогава участие взимат общо 350 деца от 14 детски градини в София. Всички те се научават да пеят песни, използвайки езика на жестовете.

„Проектът „Хей ръчички“ даде повод да се заговори за запознаване на децата с жестовия език не само на ниво детска градина, но и в училище. И това е естественото продължение. По този начин се създаде инициатива в Столичната община, подкрепена от пет столични училища“, обяснява Борисова.

Истината е, че желаещите директори, които искат да се включат, са много повече, но средства за реализиране на Проекта има само за пет школа в София.

Инициативата в училищата е пилотна, но ползите от нея са толкова много.

От една страна, децата изграждат социално-емоционални умения, така че да бъдат по-емпатични към децата със специални образователни потребности в училище и по-конкретно – към тези със слухови нарушения. От друга страна, жестовият език е език като всички останали и ако някой се припознае в него, може да го избере като свой собствен път за бъдеща професионална реализация.

„Работим в няколко посоки. Искаме децата да знаят, че сред тях има деца със слухови нарушения и те не са по-различни от тях. Идеята е да изградим едно по-разбиращо и толерантно общество. Страховете на всички хора се пораждат от липсата на информация. А докоснат ли се до света на глухите хора и разберат ли, че те разговарят, използвайки жестовия език и с по-бавно произнасяне на думите и отчетлива артикулация, те могат лесно да се разберат с тях. Така чрез информацията за общуването с глухите хора езиковата бариера се вдига“, обяснява тя.

Освен това се оказва, че

най-благодатната среда това да се случи, е при децата от началния етап на обучение.

От една страна, учениците от I до IV клас много бързо усвояват информацията, а от друга – все още не са се сблъскали с предизвикателствата на пубертета и спецификата на тийнейджърската възраст.

„За да има ефект социално-емоционалното обучение, то трябва да се прилага от I до IV клас, разбира се, като се положи основата за това още в детската градина“, казва Борисова.

Освен председател на фондация „Силата на глухите деца“ Даринка Борисова е и основател на „Анди и Ая“ – Академия за деца от глухата общност. Фондацията е създадена през февруари 2020 г., а Академията – няколко години преди това, през 2017 г. Там се случват чудеса и всякакви образователни приключения. Специалните педагози и другите специалисти не само помагат на глухите деца да наваксат с учебния материал, но също така им предоставят възможност да мечтаят, да разгърнат възможностите си и да постигнат най-доброто, на което са способни. Същевременно се стараят да подхранват вроденото им любопитство и да го превърнат в мотивация за учене. Мисията, която са си поставили, е

да изградят будни, мислещи и способни личности, уверени и устремени към бъдещето.

„Нашият фокус е върху иновативното образование на децата с увреден слух и с комуникативни нарушения. Работим много в посока на използването на жестовия език в образованието, а именно – билингвистичното образование“, обяснява моята събеседничка.

Целта е да се говори и пише на български и да се използва жестов език.

По думите ѝ, преди няколко години усилено се е говорело за внедряване на платформи за трансформация на говор към текст, т.е. речта на учителя да бъде трансформирана в текст, който детето, което не чува, може да види пред себе си на мобилно устройство.

„Истината е, че дори в някои училища да има такива, то те са много малко приложими“, обяснява тя.

Причината за неефективността им се крие в това, че функционалността им далеч не е така добре развита, за да отговори на нуждите на тези деца. От една страна, акустиката в стаята може да не е подходяща, а от друга – артикулацията на учителя да не е достатъчно ясна или пък да има фонов шум от случващото се навън например.

Борисова посочва, че едно дете със слухови нарушения в масова среда няма достъп до пълната информацията, която предоставя учителят. Когато преподавателят се обърне с гръб към дъската, за да напише нещо на нея, и говори през това време, до глухото дете достига само това, което е написано на дъската. А това е около 10 – 20% от всичко, което е предадено устно.

„Разбира се, при децата с кохлеарни импланти нещата стоят по различен начин. Но

нито едно устройство не може да замени изцяло здравото ухо“,

казва моята събеседничка.

Тя посочва, че в Академията работата им е да запълват пропуските във времето след училище.

„Истината е, че би било по-добре да използваме времето за допълнителни занимания, а не да наваксваме пропуснатото в час“, споделя Борисова.

Тя и колегите ѝ подкрепят общо около 45 – 50 деца от цяла България. В тази бройка има и българчета, които живеят зад граница. Те са от 1- до 21-годишна възраст понякога в зависимост от това дали родителите са избрали да отложат започването на училището на детето си заради специалните му образователни потребности с няколко години.

Екипът от педагози работи с децата както присъствено, така и от разстояние.

А колкото до това дали разполагат с достатъчно на брой подготвени педагози за работа с деца със слухови нарушения, отговорът е не. Даринка Борисова посочва, че специалността „Специална педагогика“ се изучава във Факултета по науки за образование и изкуства към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в още няколко университета в страната.

„В рамките на обучението си студентите се специализират в няколко направления – работа с деца с интелектуални, зрителни и слухови нарушения. Истината е, че слухово-речевата рехабилитация обикновено не е сред най-привлекателните области.

Повечето млади хора избират логопедията“,

обяснява тя.

От няколко години в същия факултет се предлага и магистърската програма „Жестов език в образованието“. От настоящата учебна 2023/2024 г. тя се предлага и за непедагогически специалисти.

„Надявам се тази специалност с времето да става все по-разпознаваема и привлекателна за учене, защото истината е, че не са много педагозите, владеещи жестов език“, обяснява тя.

Оказва се, че дори да се направят промени и да се вземат мерки за прокарване на иновации в обучението с жестов език, това трудно ще се случи, защото в момента няма достатъчно обучени хора. Според нея би било добре да бъде направена някаква форма за допълнителна педагогическа квалификация за работа с жестов език, която да бъде кратка – година например.

„Важно е децата със слухови проблеми да имат достъп до адекватно и качествено образование сега, а не да чакат това да се случи някой ден“, завършва тя.