Какви звуци издават мравките

15 конкурса за финансиране на проекти за научни изследвания през 2023 г. е обявил Фонд „Научни изследвания“. Подадените проектни предложения са 617, а разгледани и оценени – 532 междинни и крайни отчета по проекти от предни години.

От тях 57% са получили най-висока оценка за изпълнение.

Публикациите, включени в отчетите, са 3114 – от тях 1454 са реферираните в Scopus статии, съставляващи 19% от реферираните в Scopus публикации от България.

Ангажирани са 563 учени експерти от страната и чужбина за оценка на научните проекти. Подкрепени са 178 колектива с участието на над 1600 учени от България, като 40% от тях са млади учени. Като съпътстваща дейност Фондът подкрепя и издаването на научни периодични издания, които отговарят на определени критерии, като през изминалата година такава подкрепа са получили 82 издания.

Тези данни изнесе проф. Юрий Кълвачев – управител на Фонд „Научни изследвания“, на церемонията по връчване на грамоти на най-успешните проекти, отчетени през 2023 г., финансирани от Фонда. Инициативата за отбелязване на най-добрите постижения се провежда за втора поредна година.

„Надявам се това да стане традиция и Фонд „Научни изследвания“ всяка година да връчва грамоти и да отличава най-успешните проекти – каза проф. Кълвачев. – Това е важно и е празник за нас, тъй като тези, които са работили много и са постигнали резултати, впечатлили постоянните научно-експертни комисии, заслужават внимание и отличаване на своята работа.“

С грамоти са отличени до два успешни проекта в отделните научни области – биология, математика и информатика, медицина, науки за Земята, обществени науки, селскостопански науки, технически науки, физика, химия, хуманитарни науки, двустранно сътрудничество и ДКОСТ.

Общо 22 проекта получават грамоти.

Сред отличените проекти в областта на биологичните науки е този на доц. Виолета Русева от Института по микробиология „Стефан Ангелов“ –  за

създаването на нови антитуберкулозни лекарства, които да бъдат с ниска токсичност и по-висока ефективност от досегашните.

За да бъдат успешни дадени изследвания, те трябва да бъдат с национална и международна колаборация, подчерта тя. И изтъкна присъединяването на колектива към различни международни проекти, които са свързани с обмен на данни за подобряване на стратегиите за диагностика и лечение на туберкулозата.

Доц. Албена Гьонова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ представи  проект за

изследване на криптичното разнообразие на мравките от род Messor.

За да подчертае необходимостта от подобни проучвания, тя цитира Едуард Уилсън – виден изследовател на мравките, който казва:

„Насекомите са малките неща, които движат света“.

Доц. Гьонова допълни, че за да опазим биоразнообразието, първо трябва да го изследваме. Факт е, че в днешно време

сме свидетели на шестото масово изчезване на видове в историята на Земята.

За първи път ще се изследват и звуците, които издават мравките. Те са различни както между представителите от едно гнездо, така и между отделните видове, подчерта доц. Гьонова.

В областта на медицинските науки е отличен проект на тема „Комбиниран подход за идентифициране на нови миРНК биомаркери при орален карцином“. За него говори гл. ас. Николай Мехтеров от Медицинския университет – Пловдив.

Проф. Юлияна Йорданова-Кирова от Института по невробиология на БАН запозна аудиторията с проекта за изследване на един актуален проблем като

забавянето на двигателната функция, на поведението при хора над определена възраст,

които не страдат от характерни за възрастта заболявания. Механизмите на това забавяне не са известни. Това е социален проблем, който засяга ефективността на дейността на по-възрастните хора.

Сред останалите отличени проекти са за мониторинг на

свлачищни процеси по Северното Черноморие на България

чрез съвместно използване на данни от глобални навигационни спътникови системи на екип от Института по геофизика, геодезия и география – БАН; „Живот онлайн – новата нормалност. Характеристики, предизвикателства и социокултурни различия“ – Софийски университет; „Антропология на несигурността. Приемственост и промени в периода на постсоциализма – ИЕФЕМ – БАН и партньорска организация – ЮЗУ; „Двойни звезди с компактен обект“ – Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория, БАН, и други.

Свързани статии:

Ученици от Русе и Елин Пелин са победители в състезанието „Най-добър млад керамик“ Отличиха бъдещи фризьори, гримьори и модисти Обновена секция за приобщаващо образование на сайта на МОН ДГ „Кремена“ в Пловдив с лего стая и нова библиотека