"Az-buki" National Publishing House
Ministry of Education and Science
Wikipedia
  • Login
  • Registration
Az-buki Weekly
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About
  • Team
  • Archive
  • Contact
  • Advertising
  • Subscribe now
  • en_US
  • Home
  • About
  • Team
  • Archive
  • Contact
  • Advertising
  • Subscribe now
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Az-buki Weekly
Няма резултати
Вижте всички резултати
Home Новини Новини 2024 Брой 11, 14-20.03.2024 г.

Мързелив ли е Ян Бибиян

Обсъждат цивилизаторската роля на свободното време на научен форум на тема „Леност и скука в българската литература“

„Аз-буки“ от „Аз-буки“
19-03-2024
in Брой 11, 14-20.03.2024 г.
A A
Една от творбите на художника и писателя Чудомир от сборника „Нашенци“. Илюстрация – Литературно-художествен музей „Чудомир“

Андриана СПАСОВА*

„Леност и скука в българската литература“ е темата на национална научна конференция с международно участие, провела се в хибриден формат – присъствено в Софийския университет и онлайн. Събитието се организира от доц. д-р Надежда Стоянова, д-р Владимир Игнатов, д-р Мария Русева и докт. Антон Николов от Катедрата по българска литература на Факултета по славянски филологии.

Хибридният формат на форума даде възможност да се включат не само 30-мата участници, но и много преподаватели, филолози и студенти. Организаторите бяха обособили 9 тематични панела – „Леност и скука. Литературноисторически посоки“; „Безделие и отегчение в литературата от 1920-те и 1930-те – I и II“; „Съвременни интерпретации на скуката и леността“; „Труд и леност през Възраждането“; „Леност и цивилизация. Тълкувания“; „Леност и хитрост в литературата“; „Мързел и скука в литературата за деца и юноши“ и „Леност, скука и апатия.“

При откриването на конференцията проф. д.ф.н. Амелия Личева – декан на Факултета по славянски филологии, изтъкна провокативността на темата и значението на подобни събития пред българската хуманитаристика и по-широката общественост. Конференцията „Леност и скука в българската литература“ е още една стъпка към

нов и различен поглед към българската и световната литература.

В обсега на предложените интерпретации бяха тематичните полета, свързани със скуката и отегчението, труда и безделието, автоматизацията и монотонността, назиданието и нехайството, представени през един по-тесен и специфичен филтър. По време на конференцията се чуха интересни и нови

тълкувания на известни или по-малко популярни български произведения.

Малка извадка от предложените заглавия на доклади разкрива сериозната заявка за внимателен прочит не само на конкретната тема, но и задълбочаване в дебрите на българската  литература и диалога със световната литература и култура.

„Меланхолията, мировата скръб, които се превръщат във важни понятия за модерния свят и модерната литература (западноевропейска, руска, българска), също препращат към проблематиката на конференцията.  От чуждестранната литература ще посоча само заглавията: „Обломов“ на Иван Гончаров, „Из живота на един безделник“ на Айхендорф, есето „Възхвала на скуката“ на Йосиф Бродски“, заяви Надежда Стоянова.

Публиката и участниците на научния форум се запознаха с интерпретации като „Обломовска „леност“ в една комедия от 1870 г. (В. Попович. „Наяве и насъне все то или Списателски истерики“) (Н. Аретов); „Скука, каква изискано прециозна скука в българския жеманфишизъм!?“ (от фр. je m’en fiche – „не ме интересува”, „не ми пука” б.р.)!?“ (М. Неделчев); „Безделието като форма на съпротива. Исторически визии за себереализация без работа“ (М. Ендрева); „Резигниращи актанти, пасивни сигнификанти“ (Георги Господинов, Захари Карабашлиев) (С. Казакова); „Аспекти на скуката в прозата на Светослав Минков“ (М. Русева); „Концептът скука в контекста на българския авангард“ (Н. Цочева); „Как лекува от скуката Флайтокс Инодор?“ (социалната сатира на Асен Попов между фантастиката и репортажа) (М. Горчева); „Мързелив ли е Ян Бибиян? Или за границата между суицидност и резилиентност, пример за психоаналитичен поглед върху произведение за деца“ (А. Рангелова), „Скука, мечтания и мании. Две литературни биографии на стария ерген“ (Т. Ичевска) и др.

Във фокуса на доклада на Надежда Стоянова „Делнични недели. Опит върху българската поезия от края на 60-те и 70-те години на ХХ век“ е анализът на творчеството на дебютиралите поети в края на 60-те и през 70-те години на XX век с оглед поетизирането на неделния ден. Една от хипотезите на изследователката е, че

„Художествената интерпретация на неделите, която се предлага, е знак за променената темпорална структура на света, за модерната десакрализация, но и за деидеологизацията на хронологичния модел, който се налага след 1944 г.“.

Радея Гешева говори за „Андрешко“ (1930) на Елин Пелин и „Делвата“ (1909) на Луиджи Пирандело, извеждайки на преден план

темата за конфликта на световете.

Авторката подчертава, че понятието тяло може да бъде анализирано посредством бинарни опозиции като труд и безделие, истина и лъжа, правилно и грешно, свое и чуждо.

По любопитен начин се допълват оригиналните размишления на Димитър Бурла („Да зяпаш маймунките: цивилизация и свободно време“) и Венцислав Шолце („Безделие, писане, ирония. Автотекстуални потенциали на „Страст“ от Алеко Константинов“) върху Алеко-Константиновото творчество. Техните доклади предлагат

нова призма към утвърдените в литературната наука представи за Щастливеца.

Любопитен модус от представянето на Д. Бурла е анализирането на цивилизаторската роля на свободното време (leisure, досуг) в текстовете на Алеко Константинов. Изследователят изказа следното твърдение, породило дискусия:

„Развлечението, играта и творчеството са видени не само през фундаменталното за модерната епоха разделение между труд и свободно време, но и като възможност за един автентично човешки начин на живот“.

В обособената възрожденска секция представените доклади предизвикаха особен интерес от прозвучалите

нови тълкувания на известни или по-малко познати автори

като Иван Богоров („Свобода на търговията“, Основа за направа на една фабрика“), Петко Р. Славейков („Умственото повреждение“, „Нашата търговия“, „Учението и индустрията“), Васил Попович („Наяве и насъне все то или Списателски истерики“), Григор Пърличев („Автобиография“, „Мечта на един старец“), Хаджи Мина Шопов („Трудолюбие и леност“) с техните авторски, преводни или компилативни текстове в периодичния печат и като самостоятелни издания.

Николай Аретов представи една рядко споменавана комедия, творбата на Васил Попович, публикувана преди върховете на възрожденската драматургия („Криворазбраната цивилизация“ (1871) на Д. Войников и „Иванку, убиецът на Асеня I“ (1872) на В. Друмев). Особено ценна заслуга на изваждането на тази комедия днес е и нейното съпоставяне с романа „Обломов“ (1859) на Иван Гончаров. По думите на Н. Аретов „И в двете творби се критикуват съвременните им интелигенти и тяхната леност („обломовщина“)“.

Хипотезите на Анна Алексиева от презентацията ѝ „Повреждение в умът“ and „болест у просвещенните народи“ – възрожденски рефлексии около меланхолията“ се спират на някои

интерпретации на меланхоличната нагласа,

прокарани в публицистични материали (статията „Умственното повреждение“, 1862) и в художествени текстове (основно поезията на П. Р. Славейков). Изследователката поставя въпроса за меланхолията, мислена през българския XIX век в амбивалетно отношение като „нервическа болест“, т.е. като патология, но и като болест на цивилизования свят: Разглежда се и загубата на „високия“ ѝ смислов заряд, когато набиращата сили националноосвободителна идеология зачерква линията на пасивната угнетеност и налага модела vita activa в неговата революционна версия.“ Анна Алексиева набляга на „престижната“ болест; онова

заболяване на „просвещенните народи“, на изключителните личности“,

за да открои, че именно тази психонагласа „се превръща в същностна характеристика на субектността“.

За изходна точка на доклада „Скучаещият творец и липсите в Григор-Пърличевата автобиография“ (А. Спасова) е даден следният емблематичен пример от мемоарната книга „Автобиография“: „Тъй като не бях влюбен в медицината, често пишех стихове и ги излагах по черните дъски на университета, и с благодарение слушах похвали“.

Бягството от скуката се оказва едно алтернативно на учебните часове време. Това време се доближава до романтическата визия на героя мечтател, самотник и меланхолик. Разглеждането на

темата за скучаещия ученик по време на час

постави на преден план няколко въпроса. Един от тях е какво прави незаинтересованият от учебния материал ученик, към какво го провокира да се отдаде – да бездейства и мързелува, да избере работата пред книгата или да се отдаде на забавление и светски изкушения? Просвещенските призиви, към които следва да се придържа Пърличевият аз, са една илюзия и разочарование. Уроците са назовани чрез категориите на отрицанието, липсата, недоимъка, бедността, мъртвото, сухото. Веднъж уроците са „сухи“, веднъж те са „бедни“, те се свързват с пропиляно време, те са напълно безполезни и носят кухост и псевдопознание. Носителят им пък е познатият на възрожденската словесност и иронизиран мним интелектуалец, неук и небезкористен даскал. От позицията на възвишеното, на идеала, зададен от Античността, Пърличевият говорител

осмива остро и гневно уроците от псевдокилийното и псевдокласното училище

и понякога иска да бъде авантюрист и да се впуска в къси приключения, рамкиращи делничното.

Татяна Ичевска представя много интересна интерпретация на образа на стария ерген в прозата на Димитър Димов („Тютюн“) и Йордан Йовков („Мечтател“). В двете творби се вижда как познатата шлагерно-фолклорна трактовка се надхвърля (и дори отхвърля).

„Текстовете на Йовков и Димов акцентират върху леността и скуката, с които е белязано ежедневието на Боянов и Костов, върху причините за изпълването им с досада, отегчение и безразличие към всичко, което ги заобикаля. Проявите на свръхактивност, която те проявяват в определени моменти, са прочетени не толкова като признаци на тяхното физическо и духовно здраве, а като болестотворни симптоми, подсказващи обсебеността им от едни или други мании и химери, които постепенно ги разрушават и погубват“, пояснява изследователката.

Презентацията „Превъзпитаването на момчето с каубойски панталони, или за края на инфантилността“ (М. Илиева) заинтригува участниците, засягайки една от любопитните тенденции в българската литература от 60-те години на XX век, т.нар. инфантилна проза. Изследователката припомня, че това е всъщност българският вариант на въведеното от Ал. Флакер понятие „проза в дънки“ (Jeans-Prose). Главната идея на доклада е „да проследи как още в края на 60-те инфантилният герой започва да се превъзпитава, а самата инфантилната проза се завръща към функциите на „производствения роман“ – да поучава и да създава примерни образци за подражание.“.

Доц. Надежда Стоянова разясни в интервю за БНР, че темата на форума засяга два ключови екзистенциални въпроса в контекста на съвременното консуматорско време – проблемите за леността и скуката „насочват мисълта ни към темите за почивката и за организацията на свободното време, за коментираните в науката пресита на сетивата, релативизация на ценностите, за подмяната на онова, което определяме като истинно, за апатията. Нашият български свят не остава встрани от тези големи теми на модерната и постмодерната епоха, а хуманитаристиката следва да ги проучва“, подчертава тя.

*Институт за литература – БАН

Your Image Description

Свързани статии:

„Бърза помощ“ спасява ДНК 49 млн. лв. за заплати на академичния състав Когато иновациите решават конкретни проблеми Влажните зони съхраняват биоразнообразието

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Phone: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Address: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Tags Dr. Andiana Spasova, Senior Assist. Prof.БАНбългарска литератураДебати

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
shareTweet
Previous article

Таланти представят в МОН изложба на картини и дърворезби

Next article

„Бърза помощ“ спасява ДНК

Next article
„Бърза помощ“ спасява ДНК

„Бърза помощ“ спасява ДНК

В брой 1/2024 на „Стратегии на образователната и научната политика“: Перспективи за развитие на социалното предприемачество в университетите

В брой 1/2024 на „Стратегии на образователната и научната политика“: Перспективи за развитие на социалното предприемачество в университетите

Националните програми за образование със силен акцент върху детските градини

Националните програми за образование със силен акцент върху детските градини

Последни публикации

  • МОН: Към този момент няма решение или обсъждане за връщане към завършване на основно образование в VIII клас
  • Министър Вълчев откри STEM център в СУ „Алеко Константинов“ в Луковит
  • Австроунгарски дух в Разград от 140 години
  • Театрални интерпретации на абсурдите на ежедневието
  • „Свободата да знаеш“ започна в Кюстендил
  • Правителството одобри близо 108 млн. лева за развитие на науката и изследванията
  • Одобрени са над 37 млн. лева за строеж и ремонт на училища, детски градини и студентски общежития
  • В Министерския съвет
  • Над 200 директори и учители обменят иновативни практики за подобряване на учебния процес
  • Световната банка ще подпомага България за по-ефективното използване на информационните ресурси в образованието
  • Магията на XV софийски фестивал на науката
  • И най-доброто писмо е…
  • Битка на роботи край морето
  • 516 млади театрали взривяват сцената във Велинград
  • „Заедно за Гергьовден“ в Кюстендил
  • Флота или флот
  • ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Варна, с блестящо представяне на националните състезания по професии в туризма
  • Цената на труда: Пазарни реалности, правни рамки и социални дилеми
  • 200 млн. лв. за подобряване качеството на висшето образование
  • Снимка на броя: Царство на децата
  • Премиерът Росен Желязков: INSAIT надмина всички очаквания
  • Национално издателство „Аз-буки“ обявява конкурс за научна статия

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Home
  • Contact
  • Subscribe now
  • Projects
  • Advertising

Az-buki Weekly

  • Вестник “Аз-буки”
  • Subscribe now
  • Archive

Scientific Journals

  • Strategies for Policy in Science and Education
  • Bulgarian Language and Literature
  • Pedagogika-Pedagogy
  • Mathematics and Informatics
  • Natural Science and Advanced Technology Education
  • Vocational Education
  • Istoriya-History journal
  • Chuzhdoezikovo Obuchenie-Foreign Language Teaching
  • Filosofiya-Philosophy

Newsletter

  • Accsess to public information
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
en_US
bg_BG en_US
  • Login
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About
  • Team
  • Archive
  • Contact
  • Advertising
  • Subscribe now
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"