Трябва всички училища да влязат в XXI век

– Г-жо Младенова, МОН събира всички училищни директори. Каква е срещата?

– Ще говорим за Националния план за възстановяване и устойчивост и процедурите, които са насочени към училищата. Акцентът ще бъде върху изграждането на STEM центрове във всяко училище, което предстои да бъде обявено като процедура. Преди години в МОН е разработена Националната програма за STEM центрове и кабинети и до момента по нея такива има изградени в над 260 училища. Някои директори също са вземали самостоятелни решения за изграждането на STEM центрове и кабинети.
Има няколко причини за срещата. Необходимо е да се обясни, че процедурата не е на про-
ектен принцип. Точно поради тази причина училищата нямат необходимост от наемане на консултантски фирми за разработване на проекти. Няма нужда от посредници, защото ще бъдат отпуснати средства за всяко училище. Никой няма да одобрява проекти, а концепция. Ще насочваме директорите, за да им помогнем да изберат най-правилния STEM кабинет, който е подходящ за тяхното училище. Предвидени са и средства за изграждане на високооборудвани класни стаи.

– Имат ли училищните ръководства необходимия капацитет да разработят подобни концепции сами?

– Проведохме голямо обществено обсъждане и не смятам, че от него излезе кой знае каква информация. В него участие взеха предимно заинтересовани фирми, за които основен фокус е техническото обезпечаване на STEM кабинетите. Въпреки че както и на общественото обсъждане, така и в работни срещи нееднократно сме заявявали, че техническите изисквания за оборудването са минимални, а не задължителни. Не искаме някой да извади стара техника от някой склад и да я продаде на някое училище. За нас е важно тази среда да е модерна и устойчива във времето.

Очакваме на срещата да чуем мнението на всички директори – хората, които всекидневно ще работят в тази среда. Ако те имат неясноти по критериите или изисквания по техническите спецификации, в МОН сме гъвкави и можем да предприемем съответните мерки.

Оптимист съм, че училищните ръководства ще се справят сами и затова никога не е стоял въпросът за централизиране на процеса. Идеята ни е решението за изграждането на STEM кабинет да не бъде само на директорите, а заедно с педагогическите колективи. Когато те изберат какъв STEM кабинет да изградят, под концепцията ще изискваме подписи на учители, които ще работят в него. Например, ако ще бъде по химия – на учители по този предмет. По този начин ще сме убедени, че имат капацитета да преподават там, а не модерното оборудване да стои неизползвано.

След това всеки директор сам ще провежда обществената поръчка и ще избира фирма, която да изгради STEM кабинета. По-голямата част от училищата имат изградена материална база, но ако нямат, има предвидени средства към тези, които ще бъдат отпуснати, за ремонт и обзавеждане, освен за оборудване.

– Предстои обявяването на процедура и за 28-те гимназии, които ще се превърнат в центрове за високи постижения в професионалното образование и обучение. Каква е тяхната роля?

– Важно е да уточня, че първоначално в Плана за възстановяване беше подаден фиш за изграждането на 24 центъра. С настоящия политически екип на Министерството взехме решение да ги направим 28. Така за всяка област ще има гимназия, която да е център за създаването на кадри за местната икономика.

Училищата бяха избрани по установена методология, разработена от МОН, съвместно с регионалните управления на образованието.
Идеята ни беше да се вложат допълнителни средства за материална среда, за да може да се подобри качеството на обучение и тези деца да бъдат изградени като кадри, особено за местната икономика. Например за област Велико Търново е избрана ПГ по аграрни технологии „Цанко Церковски“ в Павликени, която има много деца и е определяща за региона. Освен с бизнеса работят много добре с преподаватели от Университета, които преподават по специализираните предмети. Имат общежитие, както и вечерно обучение за преквалифициране на възрастни.

Някогашните техникуми бяха закрити, но после се оказа, че ни липсват базови кадри в средното образование, като водопроводчици, заварчици и други хора със специфични умения. Тогава всички се насочиха към езиковите гимназии, което е много хубаво. Но в даден момент се оказа, че няма кой да работи в редица сектори на икономиката. Затова и започна прилагането на програми за дуално обучение, като почерпихме от опита на Швейцария, Германия и Австрия. А всъщност това е нашата програма от едно време от техникумите – едновременно обучение и работа във фирмите, които са в съответния регион.

– Ще си сътрудничат ли по някакъв начин тези центрове с младежките центрове, които също ще бъдат изградени със средства от Плана за възстановяване?

– Младежките центрове имат условия за 5 години устойчивост, тъй като критериите, които са били заложени от предишния екип на МОН, следват структурата на критерии на ЕК по отношение на оперативните програми. Изискванията са много високи и не са напълно приложими за Плана за възстановяване. Прави ни впечатление, че и местната власт, в лицето на кметовете, вижда затруднение в това отношение. Обмисляме идеята да се даде възможност на центровете за подкрепа за личностно развитие да участват и да можем да надградим тях. По този начин ще бъде осигурена и по-добра връзка с професионалните гимназии и кариерното ориентиране на учениците.

– Какво си представяте като краен ефект, когато приключат всички проекти по Плана?

– Не смятам, че панацеята е Националният план и средствата, които се отпускат по него. В държавния бюджет и по оперативните програми има доста финанси, заложени за образование. Въпросът е да успеем да ги насочим в правилната посока и те да бъдат използвани по най-добрия начин. Планът е просто средство за постигане на определени цели в образованието, но не е достатъчен.

По процедурата за модернизация на образователната среда ще бъдат финансирани 57 училища и 59 детски градини. Това е капка в морето от гледна точка на подобряване на материалната база. Но когато тази процедура започна, се откроиха доста проблемни зони, които досега не сме виждали. Като това, че не разполагаме в пълен размер с информацията кои училища имат действително нужда от ремонти. Има методология, създадена от екипа на МОН от 2020 г., която е добра. Но истината е, че директорите трябва да предоставят информация за материалните си бази, и то достатъчно честно, за да може от тук нататък, когато има средства за капиталови разходи, Министерството да знае накъде да ги насочи.

По време на изслушване в Парламентарната образователна комисия възникна спор дали тези средства трябва да се вкарват в ремонти, или в обучение. Смятам, че и двете са достатъчно важни. Дадохме пример, че няма как да променяш образованието, да обучаваш децата на ниво XXI век със съответните нови умения, дигитализация и STEM среда, при положение че някои сгради на училища се рушат и липсва достъпна среда за деца с увреждания. Трябва едновременно да се подобряват и битовата, и образователната среда. Трябва всички училища да влязат в XXI век.

– Как програма „Образование“ (2021 – 2027) може да надгради всичко, което се реализира по Плана за възстановяване?

– Между Плана и Програмата има синергия. Планът не финансира обучение. То ще се осигурява по Програма „Образование“. Идеята е двата финансови инструмента на ЕК да „говорят“ помежду си. Така че по Програмата ще се извършват обучения и за STEM, и за професионалните гимназии. Оптимист съм по отношение на това, което ще предложат на учениците в STEM кабинетите. Не смятам, че имаме неподготвени учители и техниката ще си стои неизползвана, но със сигурност педагозите ще имат нужда да надградят до най-новите методи на преподаване. А грешки, които са правени досега относно квалификацията им, не трябва да се допускат повече.

Интервю на Стела МАРИНОВА и Емил СПАХИЙСКИ

Свързани статии:

Проф. Найден Шиваров, директор на Националния STEM център: Поддържаме гореща линия за въпроси на педагози за STEM обучението Приказни царства споделят знания и опит Визитката на българската икономика са инженерите Талантът е искрящ, той не може да се скрие