"Az-buki" National Publishing House
Ministry of Education and Science
Wikipedia
  • Login
  • Registration
Az-buki Weekly
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About
  • Team
  • Archive
  • Contact
  • Advertising
  • Subscribe now
  • en_US
  • Home
  • About
  • Team
  • Archive
  • Contact
  • Advertising
  • Subscribe now
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Az-buki Weekly
Няма резултати
Вижте всички резултати
Home Новини Новини 2023 Брой 48, 30.11 - 6.12.2023

Какво е да си българин днес

30,8% от хората у нас се възприемат като „гражданин на ЕС“

„Аз-буки“ от „Аз-буки“
30-11-2023
in Брой 48, 30.11 - 6.12.2023
A A
Според организаторите тази година съборът на Рожен е събрал в трите си дни близо 300 000
участници от страната и чужбина

Нараства делът на наднационалната идентичност на българските граждани, но националната остава водеща. Съвременната идентичност на хората у нас е с хибриден характер, като съчетава елементи на национална, наднационална, етническа и локална идентичност. Нараства делът на идентификацията с наднационални структури, като 30,8% от анкетираните възприемат себе си като „гражданин на ЕС“. Това показват оповестените резултати от национално представително изследване, проведено от учени от БАН в рамките на научноизследователския проект „Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Проучването е проведено през 2021 – 2022 г. от учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и от Института по философия и социология при БАН.

С дял от 84,7% водещо място заема националната идентичност, но се променят нейните идентификационни координати. Запазва се значението на националната идентичност, разбирана като култура, история, памет и език.

В отговор на въпроса „Какво формира у вас чувство за принадлежност към българската нация“ 67,5% отговарят, че това е българският език, 65,2% – националните културни традиции и обичаи, 59,2% – историческото минало и колективната памет, 29,7% – православната религия, 27,9% – държавните символи (знаме, герб, химн), и едва 8,4% – държавните институции и правов ред. „Нямам чувство за принадлежност към българската нация“ посочват 1,4% от анкетираните.

В същото време, идентификацията с определена национална държава – в смисъл на държавни граници, институции и правов ред, започва да губи позиции. Държавните институции и правовият ред се превръщат в един от индикаторите с най-ниска значимост за формиране на съзнание за национална идентичност, което свидетелства за променящата се на настоящия етап роля на държавността като конституираща идентичност, посочват учените.

Изследователите споделят, че прави впечатление появата на специфичен индикатор за национална идентичност – „това, че мога да пътувам и работя по света като гражданин на държава – член на ЕС“. Това отразява интересен феномен – формиращата се европейска идентичност се превръща в повод за национална гордост, т.е. съзнанието за формиращата се европейска идентичност се превръща в един от индикаторите на националната идентичност.

„Формирането на представа за собствената идентичност – индивидуална и групова, и за идентичността на другите, различните от нас, от които се разграничаваме, се оказва един от крайъгълните камъни на съвременните международни и междудържавни отношения и в много случаи определя характера на тези взаимоотношения – на мир или конфликти и война – коментира доц. д-р Албена Накова, член на екипа на научния проект. – Всичко това определя изключителната актуалност на темата за идентичността в съвременния свят на глобални социални промени и поликризи, които все по-често поставят под въпрос векове градени и утвърждавани идентичности и налага необходимостта от изучаване на нейните съвременни измерения и специфики.“

Изследването показва също така, че започналите процеси на формиране на европейска идентичност у българските граждани се основават, на първо място, на осъзнаване на практическата страна и ползата от членството в ЕС като възможност за свободно придвижване, достъп до европейско образование и до европейско финансиране. Това са все неща, които пряко засягат голяма част от хората, особено по-младите и тези, които активно пътуват или работят в други европейски страни и от които те максимално се възползват.

Своята европейска идентичност българските граждани обосновават, от една страна, с общото географско положение, културно наследство и историческо минало, които определят културно-цивилизационния и териториален аспект на европейската идентичност. От друга – със споделянето на общи с европейските народи ценности, политика, законодателство и икономическо развитие, които изразяват политико-икономическия аспект на европейската идентичност.

Представите за Европейския съюз се асоциират, на първо място, със свободата на придвижване – 50,2%, общите граждански права – 34%, общите демократични ценности – 28,3%, достъпа до европейско образование – 22%, достъпа до европейско финансиране – 15,8%, защитата от дискриминация – 11,3%, общото законодателство – 10,7%, общата политика – 8,9%, общото културно наследство – 7,2%, общите европейски институции – 7,2%, и общите символи (флаг, химн) – 3,1%.

 

Повод за гордост като гражданин на Република България за анкетираните в най-голяма степен е българската национална история, посочена от 60,1% от анкетираните. С българските национални традиции и обичаи се гордеят 44,7%, с българската национална култура и изкуство – 44,4%, с това, че могат да пътуват и да работят по света като гражданин на държава – член на ЕС – 17,4%, с българския национален спорт – 16,7%, с българската национална наука – 16,7%,
с традициите и обичаите на своята етническа общност – 7,8%. Отговор „с нищо не се гордея“ посочват 5,7%, а историческото минало на своята етническа общност – 3,9%.
Като свързани с населено място, в което живеят, учат или работят, се определят 52,5% от анкетираните, свързани с приятелския кръг – 39,2%, с професионалната си общност – 15,3%, с религиозната си общност – 13,7%, с региона на Балканите – 13,6%, с етническа общност – 13,4%. Граждани на света се чувстват 20,6% от анкетираните.

Your Image Description

Свързани статии:

Разширяваме научното сътрудничество с Израел България проучва австрийския опит в дуалното обучение Тараклийският университет става филиал към Русенския Висшистите предпочитат България

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Phone: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Address: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Tags Денят

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
shareTweet
Previous article

130 години СУ „Св. Климент Охридски“ в Ловеч

Next article

Бъдещето на образованието

Next article
Бъдещето на образованието

Бъдещето на образованието

„Еразъм“ дава възможност за прилагане на нови идеи

„Еразъм“ дава възможност за прилагане на нови идеи

Учене чрез игра

Учене чрез игра

Последни публикации

  • Селфи с холограми в ПГТМ „Христо Ботев“– Ботевград
  • Тайната на дълголетието
  • Детството не е състезание
  • Няма кой да те чуе, ако не си онлайн
  • Студентите бягат с УАСГ
  • Прародителят на всички рози е бил малко жълто цвете
  • Публикуваха проектопостановлението за минимална асистентска заплата от 2780 лв.
  • МОН: Към този момент няма решение или обсъждане за връщане към завършване на основно образование в VIII клас
  • Министър Вълчев откри STEM център в СУ „Алеко Константинов“ в Луковит
  • Австроунгарски дух в Разград от 140 години
  • Театрални интерпретации на абсурдите на ежедневието
  • „Свободата да знаеш“ започна в Кюстендил
  • Правителството одобри близо 108 млн. лева за развитие на науката и изследванията
  • Одобрени са над 37 млн. лева за строеж и ремонт на училища, детски градини и студентски общежития
  • В Министерския съвет
  • Над 200 директори и учители обменят иновативни практики за подобряване на учебния процес
  • Световната банка ще подпомага България за по-ефективното използване на информационните ресурси в образованието
  • Магията на XV софийски фестивал на науката
  • И най-доброто писмо е…
  • Битка на роботи край морето
  • 516 млади театрали взривяват сцената във Велинград
  • „Заедно за Гергьовден“ в Кюстендил

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Home
  • Contact
  • Subscribe now
  • Projects
  • Advertising

Az-buki Weekly

  • Вестник “Аз-буки”
  • Subscribe now
  • Archive

Scientific Journals

  • Strategies for Policy in Science and Education
  • Bulgarian Language and Literature
  • Pedagogika-Pedagogy
  • Mathematics and Informatics
  • Natural Science and Advanced Technology Education
  • Vocational Education
  • Istoriya-History journal
  • Chuzhdoezikovo Obuchenie-Foreign Language Teaching
  • Filosofiya-Philosophy

Newsletter

  • Accsess to public information
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
en_US
bg_BG en_US
  • Login
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About
  • Team
  • Archive
  • Contact
  • Advertising
  • Subscribe now
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"