Българи отново сред научния елит

Двадесет и двама учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ са сред първите два процента най-добри учени в света за 2023 г. съгласно известната като Станфордска класация, съобщават от най-старото ни висше училище. Класацията групира всички изследователи в 22 научни облас­ти и 176 подобласти. Тя е съставена въз основа на комплексен анализ, който обхваща информация за брой цитирания, H-индекс, коригиран в съавторство Hm-индекс, цитати на статии при различни позиции на авторство и други.

В класацията за цялостен принос през цялата кариера попадат общо 79 български изследователи. С най-предна позиция е чл.-кор. Константин Хаджииванов от Института по обща и неорганична химия – БАН (44-то място в физикохимия), следван от чл.-кор Вася Банкова от Института по органична химия с център по фитохимия – БАН (67-о място в медицинска и биомолекулярна химия) и Ирена Костова от МУ – София (100-тно място в медицинска и биомолекулярна химия).

В класацията за принос през 2023 г. попадат 58 имена на родни учени. Сред тях най-високо класирана е чл.-кор. Вася Банкова от Института по органична химия с център по фитохимия – БАН
(31-во място в медицинска и биомолекулярна химия), следвана от чл.-кор. Константин Хаджииванов от Института по обща и неорганична химия – БАН (46-о място във физикохимия), доц. Ангел Джамбов от МУ – Пловдив (68-о място в токсикология), акад. Красимир Атанасов от Института по биофизика и биомедицинско инженерство (73-о място в изкуствен интелект) и Ирена Костова от МУ – София (76-о място в медицинска и биомолекулярна химия).

Сред топцитираните родни учени са изследователи от БАН, Софийс­кия университет, МУ – София, ХТМУ, Университета „Асен Златаров“ – Бургас, МУ – Пловдив, Шуменския университет, Тракийския университет, ТУ – Габрово, ТУ – София, Пловдивския университет, МГУ – София, и УАСГ. Българските изследователи са от различни области на науката и заемат челно място в класацията в съревнование с милиони свои колеги от цял свят.

Изявените учени от Софийския университет на базата на публикациите и цитиранията им през цялата им кариера са акад. Николай В. Витанов
(193-о място в обща физика), проф. Иван Христов (317-о място в оптоелектроника), проф. Валентин Попов (1090-о място в приложна физика),
чл.-кор. Стойчо Язаджиев от Физическия факултет (1344-о място във физика на ядрото и елементарните частици).

Учените от Факултета по химия и фармация в класацията са доц. Мича Каравастева (405-о място в минно дело и металургия), акад. Николай Денков (678-о място в химична физика), акад. Петър Кралчевски (1956 – 2000 г., 1108-о място в химична физика), чл.-кор. Димитър Цалев (1222-ро място в аналитична химия), проф. Васил Симеонов (1772-ро място в околна среда), чл.-кор. Красимир Данов (1789-о място в химична физика), проф. Георги Вайсилов (1824-о място в химична физика), проф. Иван Б. Иванов (1935 – 2018 г.)
(1838-о място в химична физика), проф. Ирина Караджова (2385-о място в аналитична химия) и д-р Ерик Кънчев (2955-о място в органична химия).

В класацията са и проф. Люк ван Гуул от INSAIT (254-о място в изкуствен интелект), проф. Иво Грабчев от Медицинския факултет (1477-о място в органична химия) и проф. Димитър Вакарелов от Факултета по математика и информатика (6204-то място в изкуствен интелект).
В класацията на учените на базата на цитиранията им през последната година освен повечето от горните учени присъстват и проф. Мартин Вечев от INSAIT (254-о място в софтуерно инженерство), д-р Марин Буков от Физическия факултет (395-о място в обща физика), проф. Славка Чолакова от Факултета по химия и фармация (1768-о място в химична физика), проф. Тодор Дудев от Факултета по химия и фармация (2006-о място в химична физика) и проф. Василий Голцев от Биологическия факултет (2648-о място в ботаника).
Данните са достъпни на адрес –https://elsevier.digitalcommonsdata.com/datasets/btchxktzyw/6.

Свързани статии:

Новатори обменят идеи в ТУ – Габрово Открит е първи хъб за биоикономика Епохата на Рибния буквар Кариерни борси в УНСС