- Нова възможност за млади учени - 23/08/2023
- Очакват 63 000 първокласници на 15 септември - 23/08/2023
- Майсторина дебатите - 23/08/2023
Снимка: БТА
Учени от Българската академия на науките призовават да се защитят богатството и красотата на българския език. „Тревогата ни е голяма, защото всички ние сме отговорни – казва акад. Светланка Куюмджиева. – България е една от най-старите европейски държави, с дълбоки езикови корени. Историческата мисия на БАН винаги е била да твори знание, да обръща внимание на образованието и на духовността“, отбелязва тя. И допълва, че призивът на БАН, прераснал в общоакадемичен разговор, е за обединяване силите на всички институции и медии за защита на българския език.
„С този призив приканваме към формирането на политика за езика – подчертава чл.-кор. Мирослав Дачев. – Най-лошото, което може да се случи в едно общество, е то да престане да бъде чувствително към онова, което погубва неговата идентичност. А езикът, културата, историята са основата на българската идентичност. Езикът трябва да бъде уважаван и да бъде обичан“, заявява чл.-кор Дачев.
Езикът носи в себе си характеристиката на личността, казва чл.-кор. Иван Илчев. И допълва, че е необходимо учебниците да разпалват въображението на децата и те да гледат на тях като на приключение.
Чл.-кор. Иван Гранитски припомня, че създателите на Българското книжовно дружество са хора на езика, първостроители на модерния български език. През годините членове на БАН са били най-големите български писатели. Езикът се развива, но се нуждае и от грижа, казва чл.-кор. Гранитски.
Според проф. Ана Кочева от Института за български език нашият език е потенциално застрашен и запазването му е въпрос на национална сигурност.
Конкретни стъпки за обединяване усилията на всички институции, призвани да работят за престижа на българския език и българската публична реч, представи доц. Елка Трайкова от Института за литература и научен секретар на БАН в направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“.
Необходимо е да се извърши целенасочено езиково и образователно планиране със стратегически хоризонти, категорични са учените. Това означава, че официалните институции трябва да предприемат мерки, с които да повлияят върху използването на езика в рамките на обществения живот и за възстановяване на езиковата интелигентност. За тази цел трябва да се направи проверка на задължителната компетентност по български език във всички учебни планове, която да кореспондира с резултатите от провежданото в България образование във всички негови степени.
Компетентността по езикова култура да бъде задължителна за всички професионални направления и области във висшето образование, а не само за хуманитарните науки и за изкуствата, свързани със сценична реч.
При акредитиране на висшите училища Националната агенция за оценяване и акредитация да проверява наличието и постигането на съответната компетентност по езикова култура, като това се изведе с особена тежест в нейната методика.
Владеенето на български език, литература, история и култура да се обвърже и със Закона за българското гражданство.
Да се подкрепи издателската дейност в областта на българския език, история, литература. Да се създаде нова база данни към Националния референтен списък на НАЦИД за всички изследвания в тези области.
Да се възстанови добрата практика от миналото, при която специалисти от хуманитарни направления в БАН, СУ „Св. Климент Охридски“ и останалите университети у нас провеждат курсове по езикова култура за всички, ангажирани в медийното пространство.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: +359 2 425 04 70
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
