БАН с призив за защита на българския език

Учени от Българската академия на науките призовават да се защитят богатството и красотата на българския език. „Тревогата ни е голяма, защото всички ние сме отговорни – казва акад. Светланка Куюмджиева. – България е една от най-старите европейски държави, с дълбоки езикови корени. Историческата мисия на БАН винаги е била да твори знание, да обръща внимание на образованието и на духовността“, отбелязва тя. И допълва, че призивът на БАН, прераснал в общоакадемичен разговор, е за обединяване силите на всички институции и медии за защита на българския език.

„С този призив приканваме към формирането на политика за езика – подчертава чл.-кор. Мирослав Дачев. – Най-лошото, което може да се случи в едно общество, е то да престане да бъде чувствително към онова, което погубва неговата идентичност. А езикът, културата, историята са основата на българската идентичност. Езикът трябва да бъде уважаван и да бъде обичан“, заявява чл.-кор Дачев.

Езикът носи в себе си характеристиката на личността, казва чл.-кор. Иван Илчев. И допълва, че е необходимо учебниците да разпалват въображението на децата и те да гледат на тях като на приключение.

Чл.-кор. Иван Гранитски припомня, че създателите на Българското книжовно дружество са хора на езика, първостроители на модерния български език. През годините членове на БАН са били най-големите български писатели. Езикът се развива, но се нуждае и от грижа, казва чл.-кор. Гранитски.
Според проф. Ана Кочева от Института за български език нашият език е потенциално застрашен и запазването му е въпрос на национална сигурност.

Конкретни стъпки за обединяване усилията на всички институции, призвани да работят за престижа на българския език и българската публична реч, представи доц. Елка Трайкова от Института за литература и научен секретар на БАН в направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“.

Необходимо е да се извърши целенасочено езиково и образователно планиране със стратегически хоризонти, категорични са учените. Това означава, че официалните институции трябва да предприемат мерки, с които да повлияят върху използването на езика в рамките на обществения живот и за възстановяване на езиковата интелигентност. За тази цел трябва да се направи проверка на задължителната компетентност по български език във всички учебни планове, която да кореспондира с резултатите от провежданото в България образование във всички негови степени.

Компетентността по езикова култура да бъде задължителна за всички професионални направления и области във висшето образование, а не само за хуманитарните науки и за изкуствата, свързани със сценична реч.

При акредитиране на висшите училища Националната агенция за оценяване и акредитация да проверява наличието и постигането на съответната компетентност по езикова култура, като това се изведе с особена тежест в нейната методика.

Владеенето на български език, литература, история и култура да се обвърже и със Закона за българското гражданство.

Да се подкрепи издателската дейност в областта на българския език, история, литература. Да се създаде нова база данни към Националния референтен списък на НАЦИД за всички изследвания в тези области.
Да се възстанови добрата практика от миналото, при която специалисти от хуманитарни направления в БАН, СУ „Св. Климент Охридски“ и останалите университети у нас провеждат курсове по езикова култура за всички, ангажирани в медийното пространство.

Свързани статии:

Буквите не се честват само на 24 май „Стъпки заедно“ за сигурна училищна среда Конкурс за най-добра инициатива на ученически съвет Чужди висши училища търсят преподаватели по български език