- Буквоубежище - 25/05/2023
- „Сървайвър“ между воин и войн - 15/03/2023
- Парен локомотив вместо коледна шейна - 21/12/2022
Животът е най-талантливият сценарист. Обожава обратите и изненадите и ги прави по виртуозен начин. Неочаквано тъкмо в навечерието на най-безспорния (убедени сме в това), най-българския празник – 24 май, родното слово получи най-голямото си признание от един от най-престижните англоезични конкурси – Man Booker Prize.
Георги Господинов и Анджела Родел (преводачът на книгата „Времеубежище“) спечелиха Голямата награда, 50 хиляди паунда и… корона от тръни. Анджела бе помилвана – чужденка е, а Господинов се сдоби с тази корона, без да е настоявал за нея.
Освен искрената радост от световното признание го заля и поток от отрицание. Писателят отприщи могъщия вирус на завистта, който латентно циркулира в иначе горещата българска кръв. Пирокластична завист, която избликва при успех на ближния.
Да беше „Кюстендилска череша“ или „Силистренска кайсия“, наградата се преглъща, но не и „Букър“. Преди години много хора си отдъхнаха, когато анимационният филм „Сляпата Вайша“ по неговия разказ не успя да вземе „Оскар“. Но сега гневът изглежда заслужен. Как смее!
В този вихър от смесени страсти – възторг и отрицание, откриваме онзи Ганя, затъкнал мускалчетата в пояса на преголемия си тумбак. Хем е предприемчив, хем не вярва, че нещата могат да се случват по правилния начин – с труд, с методична последователност, с монашеска отдаденост и през парадния вход.
Георги Господинов вече носи два гряха. Исторически погледнато, е класик. Лошо! Вторият грях е още по-голям: той е жив класик. Технически погледнато – най-признатият български писател за всички времена.
Вдигна летвата толкова високо, че следващият кандидат за класик ще се нуждае поне от „Нобел“. Нелоша цел, стига пак да не закъснее.
Завистта има и своите положителни страни. Вече имаме стандарт. Евтиният пиар, приятелският кръг на море от графомани досега удавяше качествената литература в безпринципност. Многото талантливи писатели в България поради вродената си скромност и вглъбеност трудно излизат на авансцената на литературата, защото отдавна не словото, а кулинарната презентация е критерий. Вече не е така. Нещата, надявам се, си идват на мястото – по жанрове и по качество.
„Времеубежище“ се оказа убежище и на буквите, защото Господинов запали факла и всички, които искат да вървят нагоре, виждат върха. Българската литература става видима, извадена от нафталина на самосъжалението и неверието. Към върха, слава Богу, има много пътища. Така както една дума има много значения, много контекст, стига да има какво да кажеш.
И надявам се, най-важното следствие от първия български „Букър“ да бъде онзи пламък, който да съживи българския език чрез мечтата да казваш, чрез амбицията да успяваш, чрез поуката да се трудиш.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
