Парен локомотив вместо коледна шейна

Най-старата парна машина в парка на БДЖ зарадва преди празниците
малки и големи с разходка до Банкя

Държавните железници зарадваха стотици деца, като извадиха най-старата парна машина в своя парк. На 17 и 18 декември локомотивът поведе празнична композиция по маршрута София – Банкя. А за да е истински празникът, на междинна спирка се качи Дядо Коледа със Снежанка.

Машината е произведена за железопътния парк на Царство България през 1908 г. Реставрирана е в продължение на години от група ентусиасти от Локомотивното депо в София и в момента е единствената подобна машина в света, която е в движение. Тя няма име, макар помежду си машинистите да я наричат „Йоанка“.

Някога локомотивите са имали имена – нежни, сурови, героични. Имена на реки, на планини, на жени – Искър, Струма, Марица… Витоша, Рила, Стара планина… Росица, Евдокия, Надежда, Мария… След това получават номера. Едва най-новите мотриси, които БДЖ закупи, носят отново имена на български царе.

Събитието е добър повод, за да припомним любопитни факти за началото на железните пътища в България. На 1 декември 1856 г. в „Цариградски вестник“ се появява съобщение, в което се казва: „Високата порта обнародва и известява на капиталистите, че иска един железен път, който да захваща от Варна, ще минава през Шумен и ще отхожда на Русчук, защото този път ще скъси разстоянието от Цариград до Виена със стотина часа“.
С това решение започва изграждането на първата жп линия в българските земи. Преди 156 години тръгва първият влак от Русчук до Варна и обратно. Така започва историята на Българските държавни железници.

Когато са пуснали първата линия от Русчук до Варна, това е било толкова странно за българите, че е трябвало да се направи специален закон – кой може да пътува, може ли да се пие, какви наказания да се дават на нарушителите. Разбира се, редът се въдворява от валията на Русчук – Мидхат паша. Този документ е известен като „Законникът на Мидхат паша“.

В документа са предвидени строги наказания за нарушителите: затвор, окови, смърт. Всеки, който причини дерайлиране на влак и нараняване на пътник, се наказва с окови, а при убити пътници – със смърт. Пияни, въоръжени и нечисти пътници не се допускат за превоз. Жените пътуват отделно от мъжете. Треновете се движат само денем.

А знаете ли защо точно Русчук – Варна, а не примерно Одрин – Пловдив или друга линия?
Изначално идеята на Високата порта е била и най-логичната. Две години преди фермана за изграждане на линията Русчук – Варна се изготвя програма, която цели Цариград да бъде свързан с Виена по линията Одрин – Пловдив – София – Ниш – Крагуевац – Белград, а сетне към Будапеща и Виена. За това са настоявали и от двора на Австро-Унгарската империя, тъй като желанието им за експанзия на Изток е било не по-малко от това на Кара Мустафа паша да завземе Виена през 1683-а.

Независимо кой какво планира и прави, британската дипломация тихо върши своята работа. След всички планове да се свърже с Виена, ненадейно Високата порта отлага проекта в полза на английските интереси. Лондон иска да изгради бърз коридор през Дунав до Проливите и оттам към Индия. Първата идея е да се построи линия от Русчук през Стара планина до Егейско море. Добрите капиталисти обаче изчисляват, че инвестицията трудно ще се изплати, и тогава се насочват към далеч по-евтиния вариант – Русчук – Варна, а след това от пристанището по Черно море и през Босфора към Суецкия канал, чието изграждане вървяло с пълна сила.