Осми декември остава завинаги в сърцата

Международният ден на студентите се отбелязва на 17 ноември, като датата е избрана през 1941 г. от Международния студентски съвет в Лондон. Там се провежда първото честване в знак на почит към смъртта на чешкия студент Ян Оплетал и други студенти на 17 ноември 1939 г. Тогава хитлеристки части в окупираната Чехословакия атакуват протестиращи студенти от Карловия университет в Прага. Загиват 9 младежи, а други 1200 са изпратени в концентрационни лагери. В България от 1944 г. до 1962 г. се чества на 17 ноември, а от 1962-ра до ден-днешен – на 8 декември.

Стела МАРИНОВА

Всички свързват датата 8 декември с Празника на студента. Той се чества от абсолютно всички – и млади, и стари, защото по някакъв начин са свързани със студентския живот. Осми декември остава в сърцата на абсолютно всички хора без значение от възрастта им. Няма друг ден, в който да се съберат толкова много млади хора на едно място“, споделя пред „Аз-буки“ председателят на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) Даниел Парушев.
Той допълва, че за младите е важен и социалният ефект на Осми декември. „Това е уникален празник, защото на него се събира голяма група студенти. Предвид това, че тази година няма ковид мерки, се очаква над 50 000 студенти да празнуват в зимните курорти. Това е прекрасно, защото ще могат да бъдат заедно и да общуват“, казва Парушев. Тези, които не са по зимните курорти, ще отбележат празника на малки групи в къщи за гости, а други остават по градовете, в които се обучават.
За студентите 8 декември означава, че коледните и новогодишните празници наближават, а след тях започва и подготовката за зимната сесията. Председателят на НПСС уверява, че тя ще бъде присъствена и няма опасност високите сметки да затворят принудително някои университети. „Говореше се за дървени ваканции, но това не стои на дневен ред. Въпреки че в общественото пространство и някои от преподавателите пуснаха слух за невъзможност за справяне с кризите с газа и тока и че университетите няма да могат да си платят режийните разходи. Ректорските ръководства уверяват, че това няма да се случи. Няма да се налагат дървени ваканции и колегите ще приключат семестъра напълно присъствено и ще се явяват на присъствена сесия“, категоричен е Парушев. Той подчертава, че след трите години онлайн обучение още едно преминаване към дистанционен режим би било пагубно за цялата система.
По повод 8 декември „Аз-буки“ представя ролята и част от идеите и целите пред Националното представителство на студентските съвети. Това е законоустановеният орган, който защитава правата и интересите на студенти, докторанти, курсанти и специализанти. „Единственото, което ни е водило и продължава да ни води, е разписаното в закона да се спазва. Неслучайно сме си поставили много цели, свързани с подобряване качеството на обучение и условията на живот в студентските общежития“, споделя председателят на НПСС.
Младежите се надяват университетските бази да бъдат подобрени, като бъдат оборудвани с интерактивни дъски, за да може средата на обучение да отговаря на условията на XXI век. Така студентите ще получават по-качествено обучение. „В училищата говорим за STEM центрове, но това трябва да се прави и в университетите. Все още има немалко висши училища, където се пише на черни дъски с тебешир. Това, бих казал, е недопустимо“, заявява Парушев. Затова от студентската организация се надяват с предстояща актуализация по бюджет 2023 да бъдат увеличени коефициентите за финансиране на висшите училища. „На фона на инфлацията това е задължително. Настояваме да се увеличат коефициентите, защото, ако това не стане, ще се увеличат таксите за обучение и семестриалното заплащане ще бъде в пъти по-голямо“, посочва председателят на НПСС.
У нас студентските общежития се състоят от общо 154 блока, разположени в цялата страна. 100 от тях са в добро състояние. 40 общежития са за ремонт – половината са в големите градове и той е належащ, а другата половина могат да се разгледат при възможност. Има и такива, които не се използват, защото за тях има разписание, че не могат да функционират поради опасност от срутване. За да се подобрят условията в част от студентските общежития, държавата отпусна 98 млн. лв. за ремонти.
„Проектите за тези 98 млн. лв. покриват близо 30 входа, като един блок може да бъде с няколко входа, стопанисвани от различни университети. В тях можеше да бъдат настанени в по-добри условия над 10 000 студенти“, посочва Парушев.
Някои общежития вече са реновирани, други ремонти текат все още. А някои висши училища не са успели да усвоят средствата заради провеждането на обществените поръчки. За вече стартиралите ремонти са предвидени и компенсации заради инфлацията. „Има опасност някои от блоковете да не могат да бъдат завършени, защото има увеличение на строителните материали с над 30%. Направи се методика за компенсации от държавата, но средствата все още не са преведени. Притеснява ни, че в момента сградите са в ремонт, но има опасност да останат призрачни, защото няма кой да компенсира фирмата, която вече е извършила част от дейностите“, споделя Парушев.
Той посочва, че тази година интересът към общежитията е най-голям спрямо предходните години. Анализите на НПСС сочат, че само в началото на учебната година са подадени близо 50 000 молби за настаняване в тях, а след второ и трето класиране бройката е нараснала. За сравнение, миналата година са подадени 30 000.
„В момента интересът към студентските общежития е огромен поради две причини – липсата на ковид вълна и присъственото обучение, което е предпоставка студентите да се върнат в общежитията. От друга страна, изключително са скъпи наемите за квартири и са непосилни за семействата. Притеснява ни, че ако до момента тези 50 000 студенти са съумели да се настанят някъде с уверението, че когато започне новият семестър, ще могат да бъдат на общежитие, това може да не е така, защото ремонтите може да не са приключили или да са спрели поради липса на финансиране“, казва председателят на НПСС. Парушев допълва, че към момента всички хубави стаи в общежития са заети, което означава, че останалите студенти не са настанени в добри условия. По изчисления на НПСС до 20 млн. лв. са необходими за компенсиране за няколко недовършени блока, като сумата за всеки от тях е различна.
На последното си Общо събрание в края на ноември студентите са взели решение следващата им цел по отношение на общежитията да бъде да настояват да ги разглеждат като битови потребители. Причината е, че в момента сметките за ток на студентите са твърде високи, тъй като са на тарифи за бизнеса.
Сред обсъжданите теми на общото събрание е и увеличаването на докторантските стипендии.
„В момента са 1000 лв., но смятаме, че трябва да бъдат обвързани с минималната работна заплата и да бъдат 150% от нея. За да може с ръста ѝ да се увеличава и размерът на докторантската стипендия“, заявява Парушев. НПСС ще настояват и стипендиите на студентите да бъдат увеличени с 12%. Техните изчисления сочат, че за целта трябват 11 млн. лв.
„Със сигурност студентите по-трудно могат да се справят с инфлацията. За да има по-голям стимул за тях и да се стараят да получават отлични оценки, стипендията трябва да бъде завишена“, казва още председателят на студентския орган.
Националното представителство на студентските съвети организира и различни инициативи. Сред предстоящите е конкурсът „Студент на годината 2022“. Церемонията за връчването на националния приз ще се състои на 1 март, а подаването на кандидатури ще започне в средата на януари. „Това е конкурс, който допринася за доброто име на България, защото се награждават най-добрите колеги, които са останали и се развиват у нас. Трябва да се показват младите хора, които ще бъдат лидери на новото време“, казва Парушев. На интерес от страна на студентите се радва и Зимният университет, в който има обучителни модули и зимни игри.