Само 37% от възрастните в ЕС се обучават редовно

Европейската комисия прие официално предложение 2023 г. да бъде обявена за Европейска година на уменията, както беше заявено от нейния председател Урсула фон дер Лайен в речта Ӝ за състоянието на ЕС през 2022 г. Според ЕК така ще се даде нов тласък на ученето през целия живот в сътрудничество с Европейския парламент, държавите членки, социалните партньори, публичните и частните служби по заетостта, търговските и стопанските камари, доставчиците на услуги в областта на образованието и обучението и работниците и предприятията. Това ще стане чрез насърчаване на повече и по-ефективни и приобщаващи инвестиции в обучение и повишаване на квалификацията; гарантиране, че уменията отговарят на нуждите на пазара на труда; постигане на съответствие между стремежите и набора от умения на хората и възможностите на пазара на труда, както и чрез привличане на хора от трети държави, разполагащи с уменията, необходими на ЕС.

Екологичният и цифровият преход разкриват нови възможности за хората и икономиката на ЕС. Наличието на подходящи умения дава възможност на хората успешно да се адаптират спрямо промените на пазара на труда и да участват пълноценно в обществото и демократичния живот. Това ще гарантира, че никой няма да изостане и че икономическото възстановяване, както и екологичният и цифровият преход ще са социално справедливи. Наличието на работна сила с търсени умения също допринася за устойчив растеж, води до повече иновации и подобрява конкурентоспособността на дружествата.
„Уменията означават работни места – качествени работни места. По време на Европейската година на уменията имаме възможност да свържем точките между ориентираното към пазара на труда обучение и недостига на работна ръка. За да се гарантира, че преходът към въглеродно неутрална икономика е наистина справедлив и приобщаващ, се нуждаем от мащабни и незабавни инвестиции в уменията на хората. Уверен съм, че обявяването на 2023 г. за Европейска година на уменията ще има значителен ефект за напредъка на революцията в уменията, от която се нуждаем в Европа.“ Това заяви еврокомисарят Никола Шмит, отговарящ за работните места и социалните права.
Към момента повече от три четвърти от дружествата в ЕС съобщават за трудности при намирането на работници с необходимите умения, а последните данни на „Евростат“ сочат, че само 37% от възрастните редовно преминават обучения. Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото показва, че 4 от всеки 10 възрастни и всяко трето лице, което работи в Европа, не притежават основни цифрови умения. Освен това още през 2021 г.
28 професии в сектори, вариращи от строителство и здравеопазване до инженерство и ИТ, са изпитвали недостиг на кадри, което показва нарастващо търсене както на висококвалифицирани, така и на нискоквалифицирани работници. Налице е също така слабо присъствие на жените в професиите и образованието, свързани с технологиите, като само един от шестима специалисти в областта на ИТ и един от трима завършили висше образование в областта на науките, технологиите, инженерните науки и математиката са жени.
За да се насърчи ученето през целия живот, държавите членки одобриха социалните цели на ЕС за 2030 г., според които най-малко 60% от възрастните следва да участват в обучение всяка година, като вече представиха своя национален принос за постигането на тази цел. Това е важно и за постигане на целта за равнище на заетост от най-малко 78% до 2030 г.
В Цифровия компас за 2030 г. се определя целта на ЕС до 2030 г. най-малко 80% от всички
възрастни да притежават поне основни цифрови умения,
а в ЕС да има 20 милиона заети специалисти в областта на ИКТ и повече жени да бъдат насърчавани да заемат такива работни места.
За да се постигнат тези цели, ЕК ще насърчава възможностите за повишаване на квалификацията и за преквалификация, например чрез повишаване на осведомеността по отношение на съответните инициативи на ЕС, включително възможностите за финансиране от ЕС, в подкрепа на тяхното възприемане, изпълнение и реализация на място. В целия ЕС ще бъдат организирани също така прояви и кампании за повишаване на осведомеността, за да се подкрепи взаимното обучение на партньори в областта на повишаването на квалификацията и преквалификацията. Предложената година има за цел също така да спомогне за по-нататъшното разработване на инструменти за събиране на данни за уменията и да насърчи средствата и инструментите за по-голяма прозрачност и по-лесно признаване на квалификациите, включително получените извън ЕС.
За да се гарантира координацията на съответните дейности на национално равнище, Комисията призовава държавите членки да назначат национален координатор за Европейската година на уменията.
„Въз основа на успехите на Европейската година на младежта през 2022 г. следващата година ще се съсредоточи върху това хората да придобият необходимите умения, за да отговорят на нуждите на пазара на труда. Това върви ръка за ръка с обучението. С Европейската година на уменията ще подкрепим по-голямо, по-ефективно и по-приобщаващо финансиране за преквалификация, повишаване на квалификацията и за обучение с цел да се гарантира, че талантите ни развиват пълния си потенциал“, каза българският еврокомисар Мария Габриел.
За Европейската година на уменията могат да се използват множеството инициативи на ЕС. Например чрез Европейската програма за умения – рамката за сътрудничество в областта на политиката на ЕС в тази сфера, която ще продължи да помага на гражданите и предприятията да развиват повече и по-добри умения и да ги прилагат. Като част от Програмата в рамките на Пакта за умения досега са се присъединили над 700 организации и са създадени 12 широкомащабни партньорства в стратегически сектори с ангажименти за подпомагане повишаването на квалификацията на максимум 6 милиона души. Налице е и структуриран диалог с държавите членки за цифровото образование и умения.
ЕК предложи и нови инициативи за справяне с недостига на умения в ЕС и за подобряване на сътрудничеството в областта на миграцията. Изграждането на резерв на ЕС от таланти и на партньорства в подкрепа на талантите с избрани трети партньори ще спомогне за постигането на съответствие между уменията на кандидатите за работа в Европа и нуждите на пазара на труда. Това е ключов търсен резултат в рамките на Новия пакт за миграцията и убежището.
Новата европейска иновационна програма, приета през юли, предлага водеща инициатива и набор от действия за създаване на подходящи рамкови условия за нашите таланти.
Европейската стратегия за университетите също предлага поредица от 50 действия, които са от ключово значение за развитието на висококачествени и ориентирани към бъдещето умения за широк кръг учащи се, включително учащи се през целия живот, за да могат те да се превърнат в хора с творческо и критично мислене, които решават проблемите.
Европейската платформа за цифрови умения и работни места е инициатива, стартирана в рамките на програмата „Механизъм за свързване на Европа“. Тя предлага информация и ресурси за цифровите умения, като например инструмент за самооценка на цифровите умения, както и възможности за обучение и финансиране.
Коалицията на ЕС за цифрови умения и работни места цели преодоляване на недостига на цифрови умения, като обединява държави членки, социални партньори, дружества, организации с нестопанска цел и доставчици на услуги в сферата на образованието с цел повишаване на осведомеността и насърчаване на организациите да предприемат различни действия за насърчаване на обучението в областта на цифровите умения.
Налице е значително финансиране от ЕС и техническа подкрепа за подпомагане на инвестициите на държавите членки в повишаване на квалификацията и преквалификация. Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) с бюджет от над
99 млрд. евро за периода 2021 – 2027 г. е основният инструмент на ЕС за инвестиране в хората.
Механизмът за възстановяване и устойчивост също може да подкрепя реформите и инвестициите на държавите членки, включително в областта на уменията и работните места. В националните планове за възстановяване и устойчивост, одобрени до момента от ЕК и Съвета на ЕС, около 20% от социалните разходи са предназначени за „заетост и умения“.
На разположение са и 580 млн. евро по програмата „Цифрова Европа“
за развитие на задълбочени цифрови умения. С нея се предоставя стратегическо финансиране и се подкрепя развитието на резерв от висококвалифицирани експерти в областта на цифровите технологии, като същевременно се засилва сътрудничеството между държавите членки на ЕС и заинтересованите страни в областта на цифровите умения и работни места.
„Хоризонт Европа“ предоставя подкрепа за уменията на изследователите, предприемачите и иноваторите, по-специално чрез своите действия „Мария Склодовска-Кюри“, Европейския съвет по иновациите и Европейския технологичен институт.
С бюджет от 26,2 млрд. евро „Еразъм+“ подкрепя личностното и професионалното развитие на учащите, персонала и институциите в областта на професионалното образование и обучение чрез финансиране на дейности за мобилност и партньорства за сътрудничество в цяла Европа. Програмата също така финансира инициативата за мрежи от европейски университети, които са пионери в разработването на микроквалификации за обучение, повишаване на квалификацията и преквалификация.
Допълнителните програми, които могат да подкрепят развитието на умения, включват програмата InvestEU, Европейския фонд за регионално развитие, Фонда за справедлив преход, Европейския корпус за солидарност, Модернизационния фонд и др.

Свързани статии:

Докладът на ЕС за България казва: Иновация има, когато има добавена стойност 22,2% от децата в ЕС – в риск от бедност Димитър Павлов, радиоводещ: Радиото е емоция, като никоя друга