Как става признаването на дипломи, издадени в чужбина

Признаването на диплома или на удостоверение за завършен клас представлява писмено потвърждение, че документът за завършен клас/степен на образование и професионална квалификация в училище на чужда държава съответства на този, издаван от образователните институции на Република България. След признаването лицето получава Удостоверение – за завършен клас/образователна степен, или Уверение – при кандидатстване за придобиване на правоспособност за управление на МПС и за достъп до пазара на труда. Четири са целите, поради които се налага признаване в България на образователен документ, издаден в чужбина: достъп до обучение в системата на предучилищното и училищното образование; достъп до професионално обучение; достъп до обучение във висше училище; кандидатстване за придобиване на правоспособност за управление на МПС и улесняване на достъпа до пазара на труда.

Петя НИКОЛОВА

Преди да се върнат в България гражданите, които възнамеряват да признават образователни документи, издадени в чужбина, е необходимо да проверят дали държавата, от която идват, е освободена от изискването за поставяне на заверка с печат „Апостил“ (Apostille). Справката може да се получи от интернет страницата на всяко регионално управление на образованието, раздел „Административни услуги“ или „Признаване на документи, издадени от училища в други държави“.
Страните, които са освободени от изискването за печат „Апостил“
поради сключено споразумение с България, са: Австрия, Азербайджан, Албания, Алжир, Армения, Беларус, Виетнам, Грузия, Гърция, Испания, Италия, Йемен, Канада (изисква се консулска заверка), Кипър, Китай, КНДР, Куба, Кувейт, Либия, Ливан, Северна Македония, Монголия, Полша, Румъния, Руска федерация, Сирия, Словашка република, Сърбия, Узбекистан, Украйна, Унгария, Франция, Чешка република, Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора и Словения.
В случай че държавата не присъства в списъка на държави, с които България има подписани двустранни договори за правна помощ по граждански дела, предвиждащи освобождаване от легализация на документи, печатът „Апостил“ е задължителен и се поставя в държавата, която издава образователния документ, а не в България.
Много често гражданите предполагат, че след като Германия например е част от Европейския съюз, за документите, издадени там, не се изисква поставяне на „Апостил“. И когато пристигнат в България, се налага да се връщат обратно или да изпращат дипломите си в Германия за осигуряване на заверката. Това допълнително оскъпява процедурата, чиято държавна такса (без таксите за превод и легализация на преводаческите агенции) е 25 лв. за издаване на Удостоверение за клас и 35 лв. за издаване на Удостоверение за средно образование или за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
За издаване на Уверение за придобиване на правоспособност за управление на МПС не се приравняват оценки. За всички останали документи задължително се изисква справка с оценки и хорариум, понякога и от предходните учебни години, в зависимост от целта на лицето. Българска диплома за средно образование се издава на базата на оценките и от предходни години, така че не е възможно само с признаване например на XI клас, ако лицето е учило последните 5 години в чужбина, да се запише в XII клас в българско училище.
В подобни случаи ще са необходими удостоверения за завършени предходни класове заедно с придружаващите ги справки с оценки. Важно е документите, с които се доказва образование, да съдържат текст, който указва категорично, че лицето има завършен клас или степен.
Служебна бележка или писмо от училището не са документи за завършено образование.
Последната стъпка от процедурата по признаване на документи, издадени от училища в чужбина, е да се подадат документите за завършен клас – от I до VI включително, в училището, в което лицето има желание да продължи образованието си.
Документите от VII клас нагоре се подават в едно от всичките 28 регионални управления на образованието на територията на България. Документите за признаване на завършен период, клас, етап, на завършена степен на училищно образование и/или на професионална квалификация по документи, издадени от чужди държави, се подават в Центъра за административно обслужване на конкретното РУО в страната лично или от пълномощник с нотариално заверено пълномощно. Държавната такса може да се плати на място на ПОС терминал. Лица под 16-годишна възраст не заплащат държавна такса.
Има възможност комплектът документи да се изпрати и по куриер, като се спази изискването за предоставяне на оригинал или заверено копие от нотариус или от училището, издало документа; печат „Апостил“, когато е необходим; превод и легализация на образователния документ в българска преводаческа агенция; платена по банков път на сметката на конкретното РУО държавна такса и попълнено и подписано заявление по образец, което може да се изтегли от интернет страницата на всяко РУО в България или да се попълни на място.
След като документите са подадени в училище (до VI клас вкл.) или в едно от регионалните управления на образованието (от VII клас нагоре), те се разглеждат от експертна комисия, която ги приравнява към българските образователни стандарти. Дейността на Експертната комисия е регламентирана в Наредба №11/01.09.2016 г. и влязлото в сила от 10.06 2022 г. изменение и допълнение.
Срокът за разглеждане от експертната комисия и изготвянето на Удостоверение или Уверение е еднакъв – най-късно до 1 месец от подаването.
Няма експресна услуга. Получаването на готовия документ заедно с оригиналите се извършва след известяване на сайта на РУО/училището или по телефон от служител и се прави отново лично от лицето, от пълномощник или по куриер, когато такъв изрично е заявен с точен адрес в подаденото заявление.
Полезно за завръщащите се в България български граждани е да знаят, че за признаване на клас по документи, издадени от училища в чужбина, се изисква да се покриват поне 50% от изучаваните предмети според българската образователна система на база действащия към дадения момент рамков учебен план.
В случаите, когато се кандидатства във висше училище в България и за тази цел е нужно признаване на диплома за средно образование, издадена в чужбина, гражданите трябва да вземат под внимание факта, че в много от нашите университети се изисква оценка от държавен зрелостен изпит (матура) по конкретен предмет.
Липсата на заверка с печат „Апостил“, когато е необходим, или неизпълнено друго изискване от изброените, е основание Експертната комисия да направи отказ на признаването на документа.
За чуждестранни граждани, които продължават образованието си, започват работа или желаят да придобият право за управление на МПС в България, процедурата е идентична. Най-бързо биха могли да получат консултация от регионалните управления на образованието по телефон, имейл или от интернет страницата им.
Дипломите за висше образование, издадени от университет в чужбина, се признават в Националния център за информация и документация (НАЦИД) у нас.

Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН:

Реинтеграцията в българската образователна система е тема с много страни, свързани със средното и висшето образование, и в България, и в чужбина. Тя търпи своето развитие и обогатяване. Но ние искаме да систематизираме и да обхванем основните неща и дейности, за да направим по-цялостна програма за реинтеграция.
Това, което успяхме да направим до момента по искане на АБУЧ, е да проведем срещи с регионални управления на образованието, за да обсъдим с тях проблемите по легализацията на дипломите от чужбина и изобщо на документите. Срещнахме се с РУО – София-град, РУО – София-област, и РУО – Пловдив, и вече е уеднаквена информацията на сайтовете им. Има въпроси и отговори и може по-лесно да се намери нужната информация.
При нас постъпи предложение да съберем тази информация на едно място на електронната платформа на МОН, на която се отчитат българските неделни училища в чужбина, за да не губят излишно време в търсене.

Реинтеграция

Темата за реинтеграцията в българската образователна система беше повдигната по време на тазгодишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина, на която бяха отбелязани 15 години от нейното създаване. Председателят на АБУЧ д-р Ирина Владикова подчерта, че обучението и поддържането на българския език в чужбина са сред решаващите фактори за вземане на решение за завръщане в родината.
Според Владикова трябва да се създаде възможност за затваряне кръга на обучение от чужбина в България. АБУЧ има залегнал отдавнашен проект за езиковата реадаптация на българчета в задължителна училищна възраст до 16 г.
Проблемът е особено актуален сега, когато над 200 000 българи и техните семейства се завръщат в родината и очакват съдействие от съответните държавни институции за решаването му чрез цялостна образователна стратегия.
За зрелостниците, завършили средното си образование зад граница и обучавани в българските неделни училища, АБУЧ е внесла предложение от 10 точки в съответните държавни институции, които да улеснят приема във вис-
шите училища в България. Очаква се финализирането на нормативен документ, който да третира приема на българските студенти, живеещи зад граница.