Учени от БАН разработват инвитро системи за насочване на натрупването на целеви вторични метаболити в български лечебни растения. При изследванията се използват инвитро култури от лечебното растение британски оман (Inula britannica L.). Растението е популярно в китайската традиционна медицина, където се използва при астма и като откашлящо средство при белодробни заболявания. В японската кампо традиционна практика отвара от цветовете се използва при гадене и като отхрачващо средство. Фармакологичните изследвания върху извлеци от различни части на растението показват потенциала им като хепатопротективно, противораково и противовъзпалително средство. Научните изследвания върху растението обосновават тези активности с наличието на сескитерпенови лактони, дитерпени и флавоноиди. Проведеният експеримент е с инвитро култури, получени от диворастящия британски оман, събран в България.
Разработката на учените от Института по органична химия с Център по фитохимия на БАН е първото публикувано изследване в областта на фитохимичния състав на инвитро отглеждан британски оман.
Чрез насочване на растежа и развитието на растението са получени инвитро системи, които да стимулират или потискат превръщането на сескитерпеновия лактон гайлардин в британин. Тези две химични съединения имат изразена цитотоксичност спрямо ракови клетки чрез потискане на тяхното размножаване и стимулиране процеса на програмирана клетъчна смърт (апоптоза) чрез различни механизми.
Изследователите са постигнали стимулиране натрупването на дикафеоилхинови киселини, постигнато е и избирателното им изомеризиране от една в друга форма (насочване на биогенеза към 4,5- или към 3,4-дикафеоилхинова киселина). В растителната клетка фенолните киселини притежават защитна функция при биотичен и абиотичен стрес. А в човешкия организъм те проявяват изявена противовъзпалителна и антирадикалова активност, имат невропротекторни и подобряващи когнитивното състояние свойства. Учените проследяват връзката на получените закономерности с различни параметри на физиологичното състояние на растението при различните условия.
Научната разработка е пример за потенциала на инвитро клетъчното и тъканното култивиране за насочване натрупването на вторични метаболити в растителните тъкани в желана посока, без да е необходимо извършването на генетични манипулации.
Резултатите от експеримента са публикувани в международно научно издание. Разработката е на учени от Института по органична химия с Център по фитохимия – БАН, проф. д-р Антоанета Трендафилова, доц. д-р Милка Тодорова, доц. д-р Калина Данова и д-р Виктория Иванова от лаборатория „Химия на природните вещества“, доц. Мирослав Рангелов от лаборатория „Химия и биофизика на протеини и ензими“ и доц. д-р Даниела Антонова и ас. Камелия Гечовска от лаборатория „Химия на липидите“. Изследването е по проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
