Лидия Цигорийна е категорична, че любовта към дадена наука у едно дете може да запали главно първият учител по конкретния предмет. С нея се случва точно това – учи в профилирана паралелка биология и химия. Това я отвежда в Софийския университет, където завършва бакалавърска степен по биотехнологии в Биологическия факултет, а след това завършва и магистърска степен по „Индустриални биотехнологии“. В момента е докторант в Института по инженерна химия и продължава да изследва темата, над която работи още за магистърската степен.
„Получих втора наградата за най-добра работа на млад български микробиолог от фондация „Акад. проф. д-р Стефан Ангелов“ за своята статия с най-висок импакт-фактор, като в нея съм първи автор“, казва младият учен.
Обект на нейните проучвания е микроорганизъм, който синтезира съединението 2,3-бутандиол. То е източник за получаване на по-ценни съединения и може да се използва като антифриз, като добавка към горива, има разнообразни приложения. Затова учените търсят начин за неговото по-евтино произвеждане. Другите два проблема са трудното му извличане от течната среда и използването на непатогенни микроорганизми. В световен мащаб най-високи резултати в това отношение са получени чрез организъм, който обаче е патоген и е опасен за хората, които работят с него.
„Съединението 2,3-бутандиол се получава чрез ферментация, като се използва микроорганизъм, наречен Bacillus licheniformis, в случая вид от род бацили – казва Лидия. – За неговото развитие е нужна хранителна среда. Основният компонент в нея са азотните и най-вече въглеродните източници, които са и по-скъпи. Главната ни цел е да сведем до минимум себестойността на използваните субстрати.
Още докато правех дипломната си работа, започнахме с оптимизация на хранителната среда на микроорганизма и на технологичните параметри. С подготвяната от мен дисертация ще продължим изследванията в тази посока. Опитваме се да постигнем генна модификация на организма, за да може той да консумира алтернативен субстратен източник – инулин. Инулинът е полизахарид и може да бъде получен от растителни източници в големи количества на ниска цена. Досега работехме с глюкоза и фруктоза и видяхме, че има добри резултати. Главната ни цел е да използваме алтернативни субстратни източници, които са евтини и широко достъпни. При оптимални условия те биха могли да са отпаден продукт от други производства – например за други наши изследвания работим и с глицерол, който е отпаден продукт при производството на
биогорива. Така че, ако ползваме като субстрати такива отпадни продукти, ще се допринесе за развитието на кръговата икономика. Може да се ползва и целулоза от всякакъв източник, например от растителни отпадъци. Надявам се в бъдеще да постигнем и желаната генна модификация, върху която още работим.“
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
