За мястото на ударението в думите

Марияна ВИТАНОВА*

Много важно е, освен да познаваме правописа на българския език, да спазваме и правоговорните правила. Неправилно поставеното ударение може да промени смисъла на казаното. За съжаление, и в медиите може да се чуят изречения като: Кметът беше увèрен от строителите, че ремонтът ще приключи в срок. Значенията, посочени в многотомния Речник на българския език (БАН), за прилагателното увèрен са: ‘който твърдо вярва в нещо; убеден’, ‘който изразява твърда вяра, убеденост’ и ‘който не се смущава, не се колебае; твърд, сигурен’. В цитираното изречение правилно е ударението да се постави върху крайната сричка – уверèн, тъй като става дума за страдателно причастие от глагола уверя със значение ‘убедя някого в нещо’. В случая строителите са убедили кмета, че ремонтът ще приключи навреме, той е бил уверèн от тях в успешния край.
В българския език съществуват и други думи, които имат еднаква звукова форма, но мястото на ударението определя различното им значение. Например: 1. прилагателните блàжен ‘за храна, ястие от животински произход – мазен’ (През пости не се ядат блàжни храни; Блàжна баница) и блажèн ‘щастлив, честит’ (Блажèни са вярващите), ‘свят, пречист – епитет, даван на светии’ (Папа Франциск ще го обяви за блажèн); 2. рòден – прилагателно със значения ‘който е в кръвно родство с някого’ (рòден баща, рòдни братя) и ‘който се отнася до родината, народа, дома на някого’ (рòден език, рòден дом, рòден край) и родèн – страдателно причастие от глагола родя (Родèн е на Великден); 3. срòден ‘сходен, подобен, близък’ (срòдни думи, срòдни души) и сродèн страдателно причастие от глагола сродя –‘чрез женитба правя някой да стане роднина на друг’ (Двете семейства са сродèни чрез брака на децата си) и др.

*Д-р Марияна Витанова е доцент в Секцията за етнолингвистика на Института за български език при БАН.

Свързани статии:

Дунав, Дунава или Дунавът? Много хубаво, ама бъгаво Фар, семафор, светофар (Първа част) Слага ли се запетая пред „или“, или не се слага