Дезинформация дебне отвсякъде

С бурния разцвет на дезинформацията онлайн расте и научният интерес към автоматизираното разбиване на слухове, неверни твърдения и фалшиви новини. В последните години се появиха редица инициативи за проверка на
фактите – ръчно или автоматично. Но все още цялостната идея е в критично състояние – докато проверяваме едно твърдение за фактологична точност, то продължава да се разпространява, достигайки милиони потребители и нанасяйки непоправима вреда. Още по-лесно се случва това в сегашните времена на Google, социални мрежи и пандемия, съпроводена с инфодемия, когато фалшивите новини виреят повече от всякога и става все по-трудно да се ориентираш кои са адекватните източници на информация.
„Терминът „фалшиви новини“ подвежда хората да се фокусират само върху това дали нещо е вярно. Затова на ниво ЕС, ООН, СЗО и т.н. се работи с термина дезинформация – нещо, което едновременно не е вярно и има лош умисъл. Точно тази втора част води до мнението, че проблемът с фалшивите новини не е толкова в това, че не са верни, а че са опасни и на практика са се превърнали в политическо оръжие“, обяснява д-р Преслав Наков.
Друг притеснителен факт е, че те се разпространяват много по-бързо, отколкото истинската информация. Голямо проучване на десетки хиляди твърдения в социалните мрежи през 2018 г., които се проверяват, показва, че фалшивите новини се разпространяват 6 пъти по-бързо от истинските. Друго изследване пък сочи, че 50% от мълниеносното разпространение на фалшивите новини се получава през първите 10 минути.
Какво можем да направим, за да се вземат мерки? Първото е да можем да ги идентифицираме много бързо. Понякога това може да се направи много лесно. Например, ако имаме твърдение, че икономиката на България е нараснала с 20% през 2020 г., това може много лесно да се провери чрез статистическата информация. Ако обаче става дума за твърдение, за което в момента няма информация, тогава трябва да се изчака какво ще напишат надеждните медии по въпроса или как ще реагират хората в социалните мрежи. Но това отнема доста повече от 10 минути.
„За разпознаването на фалшивите новини можем да се фокусираме върху няколко неща. Първото и най-важно е да видим кой е източникът на тази информация. Това правим в проекта „Танбих“, което по принцип правят и журналистите – проверяват дали казаното е вярно, от 2 – 3 надеждни източника на информация – разказва д-р Наков. – Второто е езикът, който се използва в информацията. Ако някой просто ни лъже, това няма да има ефект. Затова фалшивите новини обикновено искат да ни грабнат с някаква емоция, така че, ако нещо ни прави прекалено щастливи или ядосани, значи не е съвсем наред. За целта може да се използва и истинска информация, която да се извърти по определен начин. Журналисти са ми казвали, че най-добрата пропаганда е, когато се казва истината и само истината, но не цялата истина. Също така, ако има интересна картинка за илюстрация, трябва да се провери дали тя е истинска, или е била манипулирана.“
Затова екипът на д-р Наков е разработил инструмент на базата на изкуствен интелект, който се фокусира върху първоизточника, както и върху откриването на пропагандни техники в текстовете. Това позволява идентифициране на фалшивите новини още преди да са били написани.
„Ако някой пусне информация, без да има линк към източника на информация и без доказателства, това е просто слух и той много бързо умира. Трябва да има нещо друго, което да подклажда информацията. Водим се от идеята, че хората, които се занимават с това, няма да правят нов фалшив уебсайт за всяка фалшива новина, а ще ги използват по-дълго време. Така може да се направи предварително профилиране на сайта и ние го правим – твърди Преслав Наков. – Правим и анализ на езика, тъй като пропагандните материали понякога вземат истинско заглавие, но вътре се правят промени и информацията става невярна. Те залагат на емоциите и затова стигат до повече хора.“
Неговият екип прави подробни профили на различните сайтове – каква е аудиторията им, какво е доверието в тях, политическите наклонности на читателите, включително какъв тип хора споделят съдържание от дадена медия и т.н. И накрая се прави усреднена оценка доколко е правдоподобна медията. Към Проекта има търсачка, в която лесно може да се провери достоверността на медиите, които вече са профилирани, след като са анализирани около 50 000 статии от тях. Например в ВВС е открита съвсем малко пропаганда, така че това е чиста медия.
Проектът „Танбих“ е разработил и инструмент за журналисти на базата на изкуствен интелект, чрез който могат да се проверяват текстове на английски и арабски език за пропагандно съдържание. Програмата може да се използва и по време на интервю на живо и веднага да хваща събеседника, ако лъже.
В социалните мрежи дезинформацията не се разпространява само с текстове, а и с мемета. Това е нещо, върху което в момента работи екипът на д-р Наков по проект на „Еразъм“ с „Фейсбук“. Опитват се да открият пропагандните техники в меметата, защото те са доста по-бързо въздействащи от текстовете.
Традиционно дезинформацията се фокусираше в три основни направления – политическа, здравна и на трето място текстове, свързани с финансова манипулация – фалшива информация с цел финансови облаги. С навлизането на глобалната пандемия обаче се разви и глобална инфодемия, при която политическата и здравната информация се сляха в едно, твърди д-р Наков. И дава пример с дезинформацията за коронавируса, за който може да се говори от много различни гледни точки – от здравна, от политическа, от икономическа, от гледна точка правата на човека и т.н. При конспиративните теории около COVID се вижда, че често се използват думи като страхова психоза, масова стерилизация, дяволски елити и т.н., които апелират към емоциите на хората и създават внушения. Наблюдават се 18 – 20 основни вида най-често използвани пропагандни техники и половината от тях са някакъв вид емоционална манипулация. Другите са логически неиздържани, като например всичко е черно или бяло – или си с нас, или си против нас.
Д-р Наков и неговият екип са убедени, че най-ефективният начин за борба с фалшивите новини е медийната грамотност.
Добър пример в това отношение е Финландия – единствената държава в Европа, която обяви, че се е преборила с фалшивите новини. „Начинът, по който го е постигнала, е чрез повишаването на медийната грамотност и това е най-доброто решение – категоричен е Преслав Наков. – Отнело им е 5 години. Започнали са след събитията в Крим, когато са се почувствали застрашени и стартират масивна кампания за медийна грамотност за всички слоеве от обществото. Но най-вече се ориентират към учениците. Показват им как да разпознават силно емоционалните съобщения, как да ги проверяват и да не ги споделят. Как да проверяват дали една картинка е била манипулирана и дали е наистина от дадено събитие, или от нещо друго.
Фалшивите новини са нещо като спам. Разликата е, че спамът може да се прати до 1000 души, докато, ако една фалшива новина е добре написана и се разпространи, може да достигне до милиони. Спамът преди 20 години беше огромен проблем, но сега е поставен под контрол. Той не е изчезнал, още е тук, но вече не е такъв проблем. Надявам се да успеем да поставим под контрол и фалшивите новини в рамките на следващите 3, 4, 5 години, както го направихме със спама. Примерът на Финландия ни показва, че това е реалистична цел.“

Д-р Преслав Наков е старши научен сътрудник I степен в Катарския институт по компютърни изследвания. Той е доктор по компютърни науки от Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ, пръв носител на наградата „Джон Атанасов“ на президента на Република България, автор на стотици научни публикации, за които многократно е награждаван. Редактор е в реномирани научни издания, а изследванията му са представяни в издания като Forbes, Boston Globe, Aljazeera, Business Insider, Science Daily, Popular Science, WIRED и други. Д-р Наков е ръководител на проекта „Танбих“, разработен в сътрудничество с Масачузетския технологичен институт, както и със студенти и преподаватели от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Проектът се занимава с предварителната автоматична проверка на слухове и неверни твърдения, за да се предотврати разпространението на дезинформация. На Софийския фестивал на науката т.г. изнася лекция на тема „Фалшивите новини – как да ги разпознаем още преди да са написани?“.

Свързани статии:

Еко „село“ в центъра на Виена Медуза носи Нобел Как се управлява суперускорител Високото пеене от Долен и Сатовча в списък на ЮНЕСКО