Трудното дава най-сладките плодове

Всички ученици в ОУ „Гео Милев“ в с. Грохотно са билингви

В ОУ „Гео Милев“ в с. Грохотно, община Девин, учат 52 ученици. „100% от децата са билингви“, казва директорката Фани Василева. Посочва, че почти 70% от времето през деня децата говорят на майчиния си език, а в училище се обучават на български. Съвсем разбираемо това предизвиква трудности. Затова преподавателите са решили да разработят методическо помагало за обучение по български език за деца билингви. Идеята е помагалото да съдържа методически указания и напътствия за обучението на всички ученици от I до VII клас, преодолявайки затрудненията в усвояването на повечето думи от български език. В I клас акцентът ще бъде поставен върху синонимите, защото благодарение на тях езикът става по-богат, а след това ще надграждат знанията.
„Учениците ни общуват помежду си на майчин език. Това изключително много затруднява учебния процес“, обяснява директорката.
В училище успяват добре да научат български език, а заслугата за това е на техните преподаватели. Лошото е, че времето в училище е малко, а извън пределите на школото всички говорят на майчиния си език. Това често се случва и по време на междучасията, докато децата играят. „Никога не сме очаквали, че с напредването на времето и развитието на обществото може да се стигне дотам, че да правим такава диагностика, че все още билингвизмът оказва силно влияние върху възприемането на учебното съдържание, поради бедния език и речник на учениците“, казва още Василева. Огромна роля играе и фактът, че в днешно време учениците не четат книги. „Не само билингвите, а и другите ученици, но при нас това е допълнителен фактор, който затруднява мисията на учителите“, допълва моята събеседничка.
Всички малчугани преди започване на I клас посещават предучилищна група в детската градина в селото, но поради малкия брой ученици групите са сборни.
„В детската градина говорят само на български език. Те там научават думи, но това не е достатъчно. Речниковият им запас остава беден – знанията им стигат само за най-общ разговор“, споделя наблюденията си директорката на школото.
Трудностите идват с постъпването в училище. Началните учители отделят много време за обучение по български език. Затова и толкова много се нуждаят от специално разработено помагало. „Учениците ни са много умни. Когато им задаваш въпроси, виждаш, че знаят отговора, но не и как да го кажат на български“, отбелязва Василева. Те трудно структурират речта си, но иначе имат знания. Директорката дава за пример случай от практиката си. Влиза в часа на I клас и по игров начин пита учениците: „Едното събираемо е 5, а другото събираемо е 3. На колко е равен сборът на тези две събираеми?“. Децата дълго мислят, преди да отговорят. Първо трябва да асимилират термините събираемо и сбор. Тогава Василева задава въпроса по друг начин – на колко е равно 5 плюс 3. Отговорът е мигновен – 8.
Учителите са разговаряли с родителите и са ги помолили у дома по-често да говорят на български език. „Там, където се говори повече на български език, веднага си личи“, допълва тя. Категорична е, че ефект от разговора с родителите има, но плодовете ще дойдат след време. Василева посочва, че в VII клас се наблюдава напредък в комуникативните умения, но речниковият запас си остава беден.
За да преодолеят трудностите в усвояването на учебния материал на официалния ни език, в училището в с. Грохотно усилено работят по НП „Подкрепа за успех“. Имат общо 7 групи, като 6 от тях са за преодоляване на обучителни затруднения и една за занимания по интереси –
„Уча, творя, играя“
Отделно имат още две групи по интереси, които са с национално финансиране. Занятията в едната група се провеждат в местното читалище. Там децата разучават и възпроизвеждат старинния обичай „Марама“. „Длъжни сме да развиваме националната идентичност у децата, но и да запазим типичните за етноса им бит, култура и обичаи“, допълва тя. По този начин демонстрират уважение както към бита, културата и традициите на учениците, така и към родителите им.
Фани Василева добре познава хората в с. Грохотно. Два пъти е избирана за кмет. Разказва, че там живеят около 1200 души. Една част от жителите му са заминали за Германия заедно с целите си семейства и сега там има почти цял клас ученици от Грохотно. Посочва, че някои от децата са останали в селото и живеят с бабите и дядовците си. Категорична е, че точно те са най-усърдни в ученето. „Като че ли усещат липсата на родителите си и се стремят да учат повече“, допълва тя.
Като учител по английски език, директорката разказва и за трудностите, които децата имат при изучаването на трети език. Споделя, че преподавайки английски, преминава през други два езика. „По погледа им виждам, че не разбират, докато обяснявам, и затова понякога ми се налага и на майчиния им език да го кажа“, споделя тя.
„Децата билингви, започвайки да учат трети език, стават трилингви и при тях информацията преминава през други два езика“, отбелязва директорката. Категорична е, че въпреки трудностите учениците се стараят и се справят.
Разказва с радост, че бивши нейни възпитаници след години споделят, че напускайки населеното място, никой не им вярва, че са от с. Грохотно. А причината е добрият им български – говорят на книжовен език, без диалект. „Нашите усилия и тревоги дават плод, но на по-късен етап – когато всичко, което е възприето, лека-полека узрява, а младите хора се осъзнават като личности“, казва моята събеседничка.
„Училището ни досега е посещавано от повече от 40 ученици и 25 учители и директори от чужбина по програма „Еразъм+“. Имаме 6 проекта с нейно финансиране. Сега работим по 3 от тях, а другите са приключили с отлична оценка. За нас е чест, когато партньорите ни искат позволение да прилагат наши методи на обучение. В училището се създават авторски образователни игри на пода, настолни игри, 3D моделни образователни материали, насочени към по-лесното и добро разбиране и усвояване на учебното съдържание.
Билингвизмът не е недостатък, а осъзнат проблем, на който трябва да се намери решение. Тук идва ролята на обществото и как хората биха могли да помогнат. Всичко зависи от социума – ако тези деца живееха в по-голям град и непрекъснато чуваха българска реч, то тогава този проблем нямаше да го има. Сигурна съм, че тогава билингвите, щяха да бъдат едни от най-изявените, защото те имат потенциал“, завършва разказа си Василева.

Петокласник написа помагало по химия за VII клас

Петокласникът Байран Дермеджиев от ОУ „Гео Милев“ в
с. Грохотно, община Девин, написа „Помагало по химия и опазване на околната среда“ за седмокласниците в своето училище. 12-годишното момче от малък се интересува от природните науки. Първоначално е прив-
лечен от физиката и мечтае да стане астроном. В V клас открива любовта към химията и вече е категоричен, че професията химик е неговото призвание. Започва да учи сам, посещава и консултациите в училище заедно със седмокласниците. „Не успях добре да разбера уроците от учебника, затова реших да направя помагало със сбита информация от всеки урок и да подготвя задачи за проверка на знанията след всяка тема“, казва момчето.
Сборникът е съставен от три части. Първата обхваща цялата информация до урока „Валентност“, втората е посветена на алкалната група, а третата – на халогенната група. Материали събира от интернет и други помагала. Всички уроци вече са разработени и предстои помагалото да бъде отпечатано и издадено. С техническата част ще му помогнат педагозите от школото. Най-голямата му опора е учителката му по химия Елена Хаджийска. „Тя е много добра и винаги е готова да ми помогне или да ми обясни нещо, което не съм разбрал“, разказва петокласникът.
В свободното си време Байран постоянно чете и гледа клипчета по химия. Разказва, че в училището има още едно момиче в VI клас, което също като него се интересува от това. Но той вече е по-напред от нея с материала, защото е усвоил уроците и за VII клас до степен, че може да преподава на по-големите деца.
В рамките на обучението от разстояние в ролята на „учител“ Байран влиза два пъти, като преподава уроци на седмокласниците чрез презентации, които старателно подготвя. Помага и в проверката на учебните тетрадки по химия на седмокласниците. Възмущава се, че някои от тях не са попълнили всички упражнения, а причината според него е, че за тях информацията е трудна и недотам разбираема. Убеден е, че с помагалото си ще им помогне да разберат колко интересна и по думите му „лесна“ е химията. Съвсем наскоро е решил изпита по НВО по химия след VII клас, а резултатът е повече от добър. Получава 5,40, но иска повече от себе си.
„В сърцето на Родопите се развива бъдещ гений по химия. Всички се учудват на това момче. Детето е уникално – много умно и скромно“, казва за него директорката на ОУ „Гео Милев“ Фани Василева.
Петокласникът вече почти е научил наизуст всички химически елементи от Менделеевата таблица. Поставил си е и цел – иска след завършване на средното си образование да учи „Химия“, „Молекулярна химия“ или нещо подобно в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.