Пантелей пътник

Марияна ВИТАНОВА*

Пътуването е една от отличителните черти на съвременния човек. Едни пътуват по служебни дела, а други − за да опознаят света. Вероятно сте чували да казват за някого, че е Пантелей пътник, т.е. че е човек, който пътува често. В Речника на българския език (Т. 14, АИ „Проф. М. Дринов“, София, 2012 г.) е посочено следното значение за този фразеологизъм, подкрепено с примери: Пантелей пътник е „човек, който много пътува (на когото предстои дълго пътуване или е тръгнал на дълъг път). – Бе къде се дяна нашият Пантелей пътник? Къде отиде Жълтурко? Не го ли е виждал някой? Й. Йовков, Събр. съч. III, 1977“. Фразеологизмът произлиза от името на християнския светец св. Пантелеймон, познат още и като Пантелей, Воден Пантелей, Пантале и др. В народния календар светецът се почита на 27 юли, когато се отбелязва тържествено краят на жътвата или вършитбата. Празнува се и за предпазване от порои и наводнения.

В деня на св. Пантелеймон прелетните птици започват да се събират на ята и да се подготвят за отлитане в топлите страни. Вярва се също, че св. Пантелеймон е закрилник на пътуващите, а денят на неговия празник е подходящ за начало на далечно пътуване.

Тъй като в народните вярвания св. Пантелеймон се почита и като лечител, съществува и друго мнение − че произходът на фразеологизма Пантелей пътник е свързан не с отлитането на птиците и пътуването в пространството, а с прехода на човешката душа от света на живите в отвъдния свят, т.е. със смъртта. Като доказателство за това се привежда преносното значение на думата пътник − ‘тежко болен човек, който ще умре’. Така св. Пантелеймон, или Пантелей, се превръща в покровител на тежко болните, които скоро ще се простят със света на живите.

В представата за отлитащите птици, във възможността за благоприятно пътуване, както и в преминаването на душата от един свят в друг, намира отражение идеята за движението и за преходността на човешкия живот.

* Доц. д-р Марияна Витанова работи в Секцията за етнолингвистика на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 8,
20 – 26 февруари 2020 г.