Да отгледаш герой

Антоанета НАЙДЕНОВА

Седмокласникът Николай Борисов вижда как възрастен човек пада на улицата и започва да му тече кръв от главата. Без да се замисля, отива да му помогне. Обажда се на „Бърза помощ“, изчаква линейката и му спасява живота.
Герой ли е Николай? Да, разбира се. Спасил е човек. Но ако питате него, постъпката му е съвсем в реда на нещата. Просто така е възпитан. Зад неговите действия стоят други невидими герои – неговите родители и учителите му от Профилираната природо-математическа гимназия в Ловеч.
Възпитанието е дълъг процес. Изисква много търпение, постоянство, любов, грижи и накрая, но не на последно място – личен пример. Защото вероятността децата на нечетящите родители да четат, или на неспортуващите – да спортуват, клони към нула. Затова е нужно всеки ден да постъпваме правилно. Не е сложно. Просто трябва да ни е грижа за случващото се около нас и да реагираме на нередностите, вместо да си затваряме очите пред тях. Да правим забележка на минувача, който си хвърля боклука на улицата, въпреки че кошчето е на няколко метра от него, да се скараме с непознат, който тормози улично куче или коте, или на младежа в градския транспорт, който проформа си носи маската под брадичката и нехае дали няма да зарази пътуващите около него.
Тогава децата ни ще са научени, че не трябва да подминават човека в беда, а да спрат и да му помогнат. И чудесата ще се случват всеки ден, а не само по Коледа!