В бургаското ОУ „Христо Ботев“ „стъпват“ на иновациите, за да подготвят можещи хора
Ние сме иновативно училище, започнахме иновативно преподаване на второкласниците в часовете по технологии и предприемачество – използване на дисплей, работа с компютър, запознаване с различни професии… Искаме младите хора утре да са със самочувствие, да изберат любима професия, да са уверени, че могат.
На дневен ред е да осъществим идеята си за създаване на СТЕМ среда в училището. Но поред във времето, сега приоритетът е да започнем новата учебна година с добра организация. Така и ще бъде.“ Увереността, с която говори за професионалното си ежедневие Радостина Ботушанска, е респектираща. Също толкова, колкото респектират редът и отношенията на почтителност между учители и ученици в това бургаско училище. 777 са неговите ученици. Всяка година приемат по 4 паралелки първокласници. 167 са децата в подготвителни групи. В тази „почти детска градина“, както наричат в ОУ „Христо Ботев“ крилото с помещенията на предучилищните групи, не са малко и 4-годишните.
„С всяка година те стават все повече. И това е много, много важно. При нас идват деца, чийто майчин език не е български. Колкото по-рано ги поеме училището, толкова по-голям шанс имат децата“, обяснява директорката.
В продължение на два месеца – от 1 юни до края на юли, освен за учениците лятно училище в ОУ „Христо Ботев“ организират и за обхванатите в предучилищните групи. По проекта „Активно приобщаване“ всяка сутрин по два учебни часа имат занимания осемте групи с 5- и 6-годишните.
В двата летни месеца „класните стаи“ събират всеки от класовете на ОУ „Христо Ботев“ на двора и стават предпочитани от учениците пред тези в сградата. „През пролетта, с началото на епидемията, започнахме онлайн обучението. Дори осигурихме предостатъчно крайни устройства. Казвам „предостатъчно“, защото ученици даже ни ги връщаха. Не че не знаят да работят с тях, в това отношение проблем няма. Но когато трябва да се учи на таблета, друго е… Успоредно с електронните уроци започнахме да разнасяме и материали на хартия по домовете на учениците. Всеки понеделник разпечатвахме по 10 листа уроци с упражнения за 500 деца. Носехме им ги в началото на седмицата, а на следващата ги събирахме и давахме новите задачи. Уроците, които носехме на хартия, се постарахме да ги преговорим в часовете през първите месеци на ваканцията. От 5 до 10 учебни дни преподавахме на групите, на които разделяхме учениците. В група са до десет. Всеки получи допълнителна подкрепа по различни учебни дисциплини. Направихме такава организация, че да не ги държим повече от два часа. Все пак е лято, а и те са си деца“, допълва Ботушанска.
44 са групите в ОУ „Христо Ботев“ по проекта „Подкрепа за успех“, отделно имат и клубове със занимания по интереси. Извънкласните занимания са с безспорен ефект, когато става дума за обучение на деца, в чиито семейства български не се говори. Още по-трудна става работата с подрастващите, когато родителите им заминават за сезонна работа в страната или зад граница. По тази причина около 20 – 25
деца всяка учебна година се отписват от училище.
В повечето случаи семействата се връщат след 3 – 4 месеца и отново записват децата си в българското училище.
„Но те вече са загубили навици, пропуснали са учебен материал и на много от тях се налага да повтарят класа. Въпреки всичко се справяме. Децата идват тук 5-годишни, неговорещи български, и излизат след VII клас научили се.“ Обяснението на Ботушанска е на базата на дългогодишната педагогическа практика. Потомствен учител е, майка също е преподавала в ОУ „Христо Ботев“. Започва работа като възпитател, после е учител, зам.-директор. Децата, на които е преподавала, винаги са били само от квартал „Победа“, а него познава като петте си пръста. Познава и историята на училището още от началото на 70-те години, когато учениците са близо 1200. В следващите десетилетия те намаляват почти наполовина, докато в последните години броят им стабилно расте.
И пак на основание богат професионален опит се налага изводът: най-най-важното, за да успее един учител, е партньорството с родителите. Успяват ли в това партньорство педагозите от училището в бургаския квартал „Победа“? С някои семейства – да, с други – не съвсем. Непредставителната училищна „статистика“ сочи, че категорично повече са родителите, които влизат в „обувките“ на учителя. За летните уроци на предучилищните групи само един родител отказал и не пуснал детето си. При учениците няма родител, който да е спрял детето си. Дори почти всеки ден се налагало да връщат ученици. При условие че освен класните стаи използвали и училищния двор, и физкултурния салон, мястото пак не стигало, за да се спазват изискванията за безопасна дистанция.
„Истината е, че при нас винаги е така „пренаселено“, просто децата обичат училището си – включва се в разговора и зам.-директорът Магдалена Япаджиева. – Дори бих казала, че се гордеят с него, че е хубаво. Сградата е добре реновирана. Преди 3 г. построихме още едно крило – за предучилищните групи. В старото са от
I до VII клас. Средствата са от Община Бургас и с финансова подкрепа на правителството на Швейцария. Неведнъж гост ни е бил Димитър Николов – кметът на Бургас.
В сложните месеци на епидемията се случиха и добри неща. Освен че превключихме на онлайн вълна, като че ли нещо се случи и с родителите. Погледнаха ни по-различно. Започнаха да идват с децата си в училището хора, които не бяха стъпвали тук, търсят ни да поговорим. Дано се запази и ентусиазмът на колегите.“
Доверието между учител и родител е възможната сила, която би довела и до преодоляването на проблема с ранните бракове. Възпитаниците на ОУ „Христо Ботев“ продължават образованието си след VII клас предимно в гимназиите на съседните квартали, блазни ги и Морското училище.
„За съжаление, не малка част от 16-годишните момичетата, едва завършили IX, X клас, се женят. Да не се заблуждаваме, че не се случва. Може би трябват години. Много, много говорим с родителите. Вярно е, тенденциите сочат вдигане на възрастта на непълнолетните булки, но процесът е много, много бавен“, допълва Радостина Ботушанска.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
