Споделени умения

Научихме се да слушаме, а не само да говорим…
А когато грешахме – се подкрехяме.“ Неочакван извод, произнесен от един учител. Елица Йорданова е преподавател в ОУ „Христо Ботев“ в с. Пелишат, Плевенско. Тя е сред над 140-те учители от 18 училища, обхванати от тригодишния проект Fierst (From Inclusive Education to Real Scale Transfer), финансиран по програма „Еразъм+“. Седем партньори от 5 държави – България, Естония, Румъния, Великобритания и Швеция, си подават ръка в разпространението на добри практики за включващо обучение. Автори са иновативни учители и специалисти, които работят с ученици от уязвими групи. България е представена от „Заедно в час“, Министерството на образованието и науката и Нов български университет. Синдикатът на българските учители е асоцииран партньор.
Как изглеждат накратко проблемите? Постиженията и резултатите на учениците често зависят от техния социално-икономически статус. Учителите невинаги са подготвени да се справят с този проблем и да дадат на малчуганите полагащия им се равен достъп до качествено образование. Успехи по места за справяне с проблемите има, но достъпни ли са те за останалите учители. Според авторите на проекта целта е повече педагози да умеят да дефинират потребностите на всяко дете, особено на тези от уязвимите групи. В случая много биха помогнали изградените в рамките на проекта професионални учебни общности в училищата, които подкрепят педагозите да се научат да споделят. Точно затова Елица Йорданова от Пелишат казва „Научихме се да … слушаме“, шегувайки се, че това априори противоречи на масовата представа за учителя, уви вече твърде остаряла, но все още срещаща се – той говори, а учениците… А нейни колеги добавят „и да се чуваме“.
Всъщност учениците се нуждаят от нещо много важ-
но – да се погледне на тях като на Поколение XXI век. А то има своите потребности и именно учителят, който е най-близко до всяко дете, трябва да знае откъде да тръгне, какви знания и умения да изгради у младия човек. В
с. Езерче, Бургаско, изборът е да се работи за развитие на комуникативните умения на учениите. В самоковското ОУ „Авксентий Велешки“ това е умението за работа в екип, на което трябва да се научи поколението, което живее в „самота и самоизолация“. За други педагогически общности основата на всичко е четивната грамотност, която мотивира и е база на умението да се комуникира. С тези примери, разбира се, добрите практики и ценните идеи не приключват. Не по-малко са и въпросите, които ще продължават да възникват. Затова е и „Преподаваме.бг“, където могат да се потърсят отговорите. Важно е учителят да е подготвен и да бъде на нивото на Поколение XXI, нищо че е учил в XX век.
А как професионалната училищна общност постига това? И тук отговорите са многобройни, нали всяка от тях е всекидневно с ученици, които са неповторими личности. Затова са онлайн платформите в училищата – бенифициенти по Проекта, на които всеки екип записва и прави достъпни своите успешни практики. Те със сигурност ще бъдат полезни, стига учителят да знае накъде да поведе и докъде да стигне с поверените му ученици.
„Със свършеното през тези три години, със създаването на професионалните училищни общности, с натрупаните добри практики, които ще се множат, вие ще бъдете изключително полезни на учениците си. С натрупания опит ще дообогатявате с нови ценности скалата от уменията на XXI век“, коментира накратко смисъла на свършеното Лазар Додев – ръководител на Проекта от страна на МОН.
„Който не е ходил в Гьоврен, Гърмен, Козлодуй, Самоков…, само той не знае какви положителни политики се развиха в училищата, участници в Проекта, във връзка с повишаване на компетенциите на учителите, за да имаме качествен учебно-възпитателен процес“, коментира председателят на СБУ д.ик.н. Янка Такева. Тя припомня, че Проектът работи в посока обогатяване на прилагания в българското училище компетентностен поход, който доскоро
„…наричахме действен подход в българската образователна система. Той е традиция и част от педагогическата ни дейност. Днес говорим за компетентностен подход, защото той има нови цели, свързани с основни неща в българското училище. Например създаване на мотивираща училищна среда. Тази мотивация доведе до повишаване резултатите на учениците – заключава Янка Такева. И подчертава: – Всяка политика в образованието има една основна цел, която е изключително важна – създаването на мотивация, екипност и лидерство не само в педагогическите колективи, но и в класовете, сред децата и учениците“