По следите на енциклопедиста Иван Богоров

540 думи, създадени от енциклопедиста Иван Богоров, издириха, описаха и систематизираха седмокласници от Математическата гимназия „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив. В продължение на няколко месеца Велислав Борисов и Катерина Прончева, заедно с преподавателя си по български език д-р Невена Ичевска, сканираха голяма част от основните му трудове, след като спечелиха проект по програмата на МОН и БАН „Образование с наука“.
Екипът от двамата ученици и учителя им е избран чрез конкурс, обявен от Ученическия институт на БАН. Той е една от 15-те учебно-изследователски общности, които от ноември насам работят съвместно с учени от БАН. Представеният от Велислав и Катерина проект на тема „Иван Богоров и изграждането на новобългарския книжовен език“ получи най-високата оценка от научния консултант проф. д-р Диана Благоева – зам.-директор на Института за български език към БАН, както и от ръководителя на Програмата акад. Петър Кендеров.
„Сигурен съм, че възпитаниците ви цял живот ще имат полза от това, че са се докоснали до една забележителна личност и до едно голямо дело. Ще има с какво да сравняват своите дела. Оставям настрана допълнителния ефект върху развитието на интелекта от боравенето с думите и езика. Няма по-добър „уред“ за развитие на обобщителното и откривателското мислене от вникването в смисъла на думите и в структурите на езика“, коментира акад. Кендеров в поздравителен адрес до преподавателя Невена Ичевска, пожелавайки успех на кандидат-гимназистите на предстоящото външно оценяване. Проектът ще бъде презентиран на Ученическата научна сесия през ноември 2020 г.
„Целта на Програмата е учените да бъдат въвлечени в образователната система. Имахме късмет, че до началото на извънредното положение бяхме приключили работата си в НБ „Иван Вазов“ в Пловдив и бяхме сканирали ценните и редки издания, нужни за проекта. Започнахме да четем и да вадим интересни думи, създадени от Богоров, каквато е „достойник“ например. Сравнявахме ги с речника на Найден Геров, за да не би да се окажат диалекти. Разделихме ги тематично и като части на речта. Научихме много любопитни факти за Богоров, за това как е бил възприеман от своите съвременници“, обяснява Ичевска.
Освен че създава първите български вестници, първата сбирка от народни умотворения, първата обширна „География на България“, първия сборник с български фолклор, Богоров е автор и на първата граматика на говорим народен език, на първия издаден художествен пътепис у нас. Той първи превежда романа „Робинзон Крузо“ и създава първия френско-български и българо-френски речник.
Най-запомнящото се в личността на д-р Иван Богоров са инициативността и непримиримостта му да запази българския език в най-чистия му вид, обясняват младите изследователи. Като пример посочват предложенията му за български варианти на думата „киб-
рит“ – „драсни-пални клечица“, на поща – „сновалка“, на билярд – „тикнеж-чукнеж“, на история – „бивалици“. Учениците се натъкват и на любопитни думи от книгата „Селски лекар“, в която Богоров прави описание на болестите и дава съвети за хигиената.
Въпреки забавните примери много от думите, които днес ползваме, са дело на Иван Богоров – пратеник, бележка, чакалня, дейност, обноски, вестник, уточнява ученическият екип.
Това е поредният изследователски проект, по който работят Велислав и Катерина под ръководството на Невена Ичевска. За петата сесия на Ученическия институт на БАН те съставиха миниречник на фразеологични словосъчетания, свързани с части на човешкото тяло.