Атанаска АТАНАСОВА*
В последните 2 – 3 десетилетия в българския език се появиха много нови образувания (думи и съчетания), които започват с евро(-). Тук обаче възниква въпросът защо според Официалния правописен речник на българския език (ОПР, 2012) думи като евросъюз, евролига, ервокупа и думи като евродиректива, евродепутат, еврочиновник и под. се пишат само и единствено слято, а при еврозона, евровалута и еврокредит например се допуска и слято, и разделно изписване.
Ако проследим значението на посочените само със слято изписване думи, ще видим, че според значението на евро– можем да ги разделим на две групи. При евросъюз, евролига и ервокупа тази първа съставна част има значение ‘европейски’, докато при евродиректива, евродепутат и еврочиновник евро– означава ‘Европейски съюз’. И в двата случая обаче съставката евро– представлява съкратена основа, а според правилата в съвременния български книжовен език, когато подчинената основа е съкратено прилагателно, то сложното съществително име, образувано с нея, се пише слято (ОПР, 2012, с. 53).
При еврозона, евровалута и еврокредит първата съставна част има значение ‘паричната единица евро’. Според правилата в правописния речник, ако съставките на сложните съществителни имена са от чужд произход и се употребяват (първата или и двете) и като самостоятелни думи в български, се допуска разделно изписване (ОПР, 2012, с. 52). Като название на паричната единица думата евро отдавна се употребява самостоятелно в българския език, затова еврозона, евровалута и пр. може да се изписват и слято, и разделно за разлика от евросъюз, еврочиновник и под., които се пишат само слято.
* Гл. ас. д-р Атанаска Атанасова работи в Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.
Четете повече в бр. 51-52,
19 декември 2019 г.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
