Форум поставя въпроси за реформи в образованието на бъдещите учители
Татяна ДИКОВА
Ще бъде ли учителската професия регулирана. Ще имаме ли ново поколение учители, подготвени да работят с новите поколения ученици. Какъв трябва да бъде приносът на висшето образование за подготовката и квалификацията на тези учители. Трябва ли да има единна програмата, по която те да се подготвят, независимо в кой университет се обучават. На тези и още много други въпроси отговор потърсиха участниците във форума „Перспективи и предизвикателства пред педагогическото образование през XXI век“. Инициатор е Националната агенция за оценяване и акредитация, а председателят ѝ проф. Петя Кабакчиева зададе началото на дебата. В разговорите се включиха началници на регионални управления на образованието, учени, специалисти. Гост-лекторите от Полша и Испания проф. Тамара Захарук – ректор на Природонаучния и хуманитарен университет в Шедлце, и проф. Мерседес Бланшард от Автономния университет в Мадрид споделиха опита на своите висши училища в подготовката на кадри за образованието.
„Мотивираните и добре подготвени учители, както и методите на преподаване в много голяма степен зависят от висшите училища. Важно е какво учат бъдещите учители в университетите. Затова вече три месеца говорим по тези въпроси с тях и с факултетите, в които се получава педагогическа правоспособност“, сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
И бе откровен – за съжаление, се поддържат губещи специалности и магистърски програми, за да изкара някой преподавател до пенсия. Само че от изключителна важност е какво учат бъдещите учители. Образователните резултати на учениците се определят от учебните програми, от методите на преподаване, върху какво и как се изпитват, мотивирани и добре подготвени ли са учителите, как се финансира системата. „Вече се променя фокусът на образователната система, защото се променя светът. Променят се поколенческите характеристики на децата. Днешното поколение не може да бъде учено по същия начин, по който ние сме обучавани преди 30 или 40 години“, каза още министър Вълчев. И припомни, че другите страни вече са осъзнали това. Знаят, че са изправени пред млади хора, които ползват различен обем от информация, живеят в различна среда и което е най-важно – възприемат света по различен начин.
„Обучението на учениците трябва да бъде направено по-интересно и затова говорим за компетентностния подход. Той е начин да се подготвят по-добре децата за утрешния живот“, каза още Красимир Вълчев.
Какво ще им поднесе този живот – ще им наложи най-малкото да сменят по няколко професии и те трябва да бъдат готови да се изявят във всяка една от тях. Само че сегашната образователна система е устроена така, че готви новите поколения за реализиране в една професия. Нещата се променят, но не и за учителската професия. „И занапред ще има хора, които ще останат в една професия – като учителите“, категоричен е министър Вълчев. На преден план излизат въпроси, свързани с подготовката им. Според Красимир Вълчев висшите училища трябва да мотивират бъдещите учители, да ги въоръжават с умения и инструменти за преподаване, които ще направят образованието интересно за децата.
Но за съжаление, учебните планове във висшите училища се правят така, че да има хорариум за преподавателите, и никой не мисли, че те могат също да се преквалифицират.
Според министър Вълчев педагогическото образование трябва да бъде споделена отговорност – между държавата и университетите. И припомни: „Догодина ще предложим национална програма, която ще насърчава висшите училища със средства, ако направят определени промени“.
Мисли се и в посока създаването на мрежи и на споделени ресурси, като целта е да се привлекат повече млади преподаватели не само в училище, но и в университетите. „В следващите десетилетия цялата система ще работи с по-малко студенти, включително и в педагогическите факултети, и затова ще е необходимо да имаме мрежа от споделени ресурси и мрежа от преподаватели. По тази причина е възможно в един момент да говорим за общи дипломи, но сега трябва да формулираме предложения как да се променят учебните планове във висшите училища през следващите години“, каза министър Вълчев.
И допълни, че университетите трябва да помогнат за ефективното въвеждане в училище на компетентностния подход и за реализирането на приобщаващото образование.
В сегашните учебни планове на утрешните учители обаче именно компетентностният подход и приобщаващото образование са подредени сред т.нар. избираеми дисциплини, а сред задължителните са историите на педагогиката и на педагогическите школи, припомни фактите председателят на Парламентарната комисия по образованието и науката Милена Дамянова.
„Консервативният модел на образователната система вече рязко ни дърпа надолу и ни отдалечава от съвременния свят“, каза още тя.
„Реформата в нито една държава не е била лесна. Има държави, които са приели да направят реформата, и ние искаме да следваме моделите им. Нямаме и секунда време за губене, трябва да работим усилено за промяна на мисленето и на нагласите“, посочи Милена Дамянова. Според нея не може за учителската професия да се говори само по празници или когато има проблем.
„Обществото вече изисква отговор защо образователните модели се развиват с различни скорости. Защо говорим за ученици, които имат умения на XXI век. А в същото време продължаваме да дебатираме по теми като разликата в поколенията на ученици и учители, на студенти и преподаватели. Продължаваме да дебатираме защо учениците трябва сами да търсят отговори, а не да ги наизустяват, и дали децата трябва да бъдат наказвани и поощрявани. Продължаваме да дебатираме, че учебникът не е единственият източник на информация и не може върху него да се крепи целият образователен процес – каза още Милена Дамянова. – Ключът към промяната е учителите да повярват, че имат свободата да избират правилата, по които да работят, и инструментите, с които да го правят.“
Председателят на СБУ д-р ик.н. Янка Такева бе категорична – необходима е трансформация на висшето образование. Ако то не получи пълен рестарт, няма как да очакваме подготвени за поколение XXI учители.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
