Послание от Втория златен век на България

От 40-годишното царуване на Иван Александър (1331 – 1371) до наши дни са дошли три богато илюстрирани ръкописа, създадени в рамките на близо 20 години – Манасиевата летопис (1344 – 1345), която се намира във Ватикана, Лондонското четвероевангелие (1356), което може да се види в Лондон, и Томичовият псалтир (1360), съхраняван в Москва. Литературният живот по времето на Иван Александър се радва на щедрата подкрепа на владетеля, който понякога участва лично в съставянето на сборниците и в избора на творбите. Томичовият псалтир се отличава със своята прецизна орнаментална украса и миниатюри, в част от които рефлектира доминиращото за XIV век изкуство на Палеолозите. Най-вероятно псалтирът е изработен в Килифаревския манастир.

Съдбата на Томичовия псалтир преди откриването му от Сима Томич би могла да се проследи частично. След падането на България под османско владичество в края на XIV век псалтирът намира убежище във Влахо-молдавските краища. Тогава се извършва и преподвързването му. По съхранена бележка на румънски език  става ясно, че декември 1802 г. псалтирът вече се намира  в манастира „Св. Павел“ на Атон, попаднал там вероятно като дар. По-късно следите му се губят, но може да се предположи, че при избухването на пожар в края на XIX век в „Св. Павел“ Томичовият псалтир е пренесен в Македония. Именно там през 1901 г. е открит от известният филолог славист Сима Томич, командирован от Сръбската академия на науките в Македония да проучи местните говори.

Четете повече в бр. 42, 17 – 23 октомври 2019 г.

Свързани статии:

Четирите мисии на университетите на бъдещето Нов списък на защитени учебни заведения Тайните на Туида Артефакти с история