Всички сме чували в училище термина метафора и неизменно го свързваме с часовете по литература, като знаем, че чрез тази стилистична фигура художественият текст придобива по-голяма образност и изразителност.
Но метафората не е само това. Тя дотолкова е част от нашата разговорна реч, че ние дори не я забелязваме.
Още от древността този троп е важно средство за вербализиране на примитивното знание – чрез него човекът си е обяснявал непознатото и онова, което е недостъпно за пряко наблюдение, приписвайки му черти на добре познатото и конкретното.
Тези наивни познания на човека намират най-ярък израз в пословиците и поговорките. Те не се изменят във времето и затова пазят доказателства за начина, по който са виждали света около себе си хората от миналото. Повечето от тези представи, без дори да осъзнаваме, пазим и ние – съвременните хора.
Ако вземем за пример пословиците, отнасящи се до ума, ще стигнем до извода, че за българина той може да съществува и в трите агрегатни състояния: течно – Изпил съм си ума; твърдо – Седи си на ума; газообразно – Глава побелева, акъл изветрева.
Умът е стока, която може да бъде купена или продадена: Купи си ум с пари и го продавай без пари. Той има размери: дължина – На къс ум дълги крака; обем и др.
В народните умотворения са запазени наивните познания на българина за възможностите умът да бъде измерен: като обем – Една сакуля (чувал) ум има; като тегло – Грам ум от ока мозък по много струва; като парична стойност – Нямам ум за пет пари.
Умът за българина е и конструкция, механизъм, който, като се развали, не може да работи правилно. Така метафорично се обяснява неадекватното поведение: хвръкна му чивията; хлопа му дъската. С развитието на цивилизацията човекът намира нови, съвременни предмети и явления, чрез които да си представи нагледно проблемите с функционирането на ума: шайба, бушон, крушка и др.
Така, разкодирайки пословиците и поговорките чрез метафорите, езиковедите получават възможност да реконструират древните представи на човека за самия него и за заобикалящия го свят.
Следващият път, когато чуете пословица, освен мъдростта и опита потърсете и метафората, която ще ви разкрие частица от древните представи на хората за света.
Д-р Йоанна Кирилова
е главен асистент в Секцията за етнолингвистика на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.
Четете повече в бр. 40, 3 – 9 октомври 2019 г.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
