Когато поради някаква причина забравим рождения или имения ден на наш приятел или познат, на следващия ден го поздравяваме с думите „Честито на патерица!“.
Изразът е широко познат и употребяван в ежедневието ни, но повечето от нас не знаят как се е появил. Историята на поздрава води началото си от разпространения главно в Западна България празник, посветен на определен светец покровител на всяко семейство. Празникът е познат с името светец или светъц, стопанин, курбан и е първообраз на съвременния имен ден. Среща се също в някои от съседните балкански страни. В Сърбия той се празнува и днес и се нарича слава. Познат е при власите под името свинтул. В деня на светеца се събира цялото семейство и се приготвя специална празнична трапеза. Следващият ден се нарича патерица, тъй като според народното вярване в дома е останала тоягата (патерицата), с която се е подпирал светецът покровител. По този повод отново се устройва угощение, макар и по-скромно. От този обичай е останал изразът, който днес употребяваме – на патерица или на патерици, т.е. ‘на другия ден, непосредствено след имения ден на някого’.
Доц. д-р Марияна Витанова
работи в Секцията за етнолингвистика на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН.
Четете повече в бр. 34, 22 – 28 август 2019 г.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
