Изразът е широко познат и употребяван в ежедневието ни, но повечето от нас не знаят как се е появил. Историята на поздрава води началото си от разпространения главно в Западна България празник, посветен на определен светец покровител на всяко семейство. Празникът е познат с името светец или светъц, стопанин, курбан и е първообраз на съвременния имен ден. Среща се също в някои от съседните балкански страни. В Сърбия той се празнува и днес и се нарича слава. Познат е при власите под името свинтул. В деня на светеца се събира цялото семейство и се приготвя специална празнична трапеза. Следващият ден се нарича патерица, тъй като според народното вярване в дома е останала тоягата (патерицата), с която се е подпирал светецът покровител. По този повод отново се устройва угощение, макар и по-скромно. От този обичай е останал изразът, който днес употребяваме – на патерица или на патерици, т.е. ‘на другия ден, непосредствено след имения ден на някого’.
Доц. д-р Марияна Витанова
работи в Секцията за етнолингвистика на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН.
Четете повече в бр. 34, 22 – 28 август 2019 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
