Уважаеми читатели, да обърнем внимание на следващите няколко примера, взети от средствата за масово осведомяване: Адски много хора помогнаха за този филм; Адски студ в половин България днес; Имам адски болки в гърлото; Кристияно Роналдо шашна с адски скъп часовник; Аз считам, че съм адски красива по душа; Адски готино се чувствам тука.
Уважаеми читатели, да обърнем внимание на следващите няколко примера, взети от средствата за масово осведомяване: Адски много хора помогнаха за този филм; Адски студ в половин България днес; Имам адски болки в гърлото; Кристияно Роналдо шашна с адски скъп часовник; Аз считам, че съм адски красива по душа; Адски готино се чувствам тука.
В част от примерите адски e прилагателно име, а в друга част – наречие. Видно е, че с употребата им се цели да се засили емоционалната окраска на речта. В Речника на българския език, Т. 1, А – Б, 1977 г., прилагателното адски е дадено със значения: 1. ‘който е свързан с ада’. 2. прен. ‘който минава границите на нормалното, обикновеното, който не може да се търпи (адски шум, адска болка, адски страдания)’. 3. прен. рядко. ‘коварен, пъклен’. За наречието адски е пояснено, че се употребява „за означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася“.
Изрази като адски много, адски бързо, адски голям, адски готин, адски разочарован имат за цел направят речта ни по-изразителна, по-цветиста, като усилят степента на проява на качеството, означено със следващата дума. Но доколко я правят по-точна и логична? Да се замислим върху изразите адски добър, адски красива, адски успешен. Ако адът се възприема като място за страдание, свързано с отрицателни емоционални възприятия, как може той да се свързва с добродетели като доброта, красота, успех? Изразът адски красива например може да се възприеме и в отрицателен смисъл, със значение ‘много грозна’! А относно адски скъпия часовник на Кристияно Роналдо едва ли някой знае какви са цените в ада!
Нека се опитаме да заменим наречието адски с негови синоними. Пробвайте с наречията много, премного, много силно, твърде, безкрайно, извънредно, приказно. Дали така речта ни не става по-ясна и разбираема?
Доц. д-р Георги Митринов
работи в Секцията за история на българския език на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН.
Четете повече в бр. 28, 11 – 17 юли 2019 г.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
