От време на време пристигам навреме

Чудили ли сте се дали се пише от горе или отгоре, на време или навреме, до сега или досега, до край или докрай?

• Author
• Recent Posts

v.genkov@azbuki.bg

Latest posts by v.genkov@azbuki.bg (see all)

• Нова възможност за млади учени - 23/08/2023
• Очакват 63 000 първокласници на 15 септември - 23/08/2023
• Майсторина дебатите - 23/08/2023

Общото правило гласи, че сложни наречия, образувани от предлог и наречие или предлог и съществително, се пишат слято („Официален правописен речник на българския език“, 2012).
За част от тези сложни наречия няма колебание дали се пишат слято, тъй като се възприемат като една дума с обособено значение: наум, начело, предвид, наистина, всъщност, налице, наяве, отвън, понякога, наскоро, догодина, надвечер, присърце, вкъщи и др.
Има обаче и случаи, в които значението на сложното наречие се възприема като производно от значенията на съставките. Тогава настъпва колебание дали се пише слято, или разделно. Когато съчетанието от предлог и наречие или предлог и съществително не образува смислова цялост, двете думи се пишат разделно: Пиша по 3 думи на ред, Идвам от горе, От сега до другата седмица съм свободна. Разделно се пишат съчетанията в изрази като: от време на време, от край до край, от горе до долу.
В тези случаи има и разлика в значението на разделно написания израз и слято написаното сложно наречие: пиша по 3 думи на ред – прегръщам всички наред (всички; един по един в определен ред); от време на време – пристигам навреме (точно в уговореното или правилното време); идвам от горе, от върха – слагам книгата отгоре (най-горната част на нещо); сградата ще е готова до година, най-много две – сградата ще е готова догодина (през следващата година).
Същият е случаят и с думата затова, съставена от предлог и показателно местоимение. Изписва се слято в ролята на съюз: Нямах време, затова хванах такси. Среща се и съчетание за това: Често говорим за това.

Д-р Ивелина Стоянова
е сътрудник на Секцията по компютърна лингвистика в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН.

Четете повече в бр. 39, 27 септември-3 октомври 2018 г.