Повтаряемост или повторяемост?

Например повтаряемост или повторяемост? И започваме да търсим думи за проверка – повтаряемост се свързва с глагола повтарям (няма да повтарям), а повторяемост отнасяме към повторя (повтори въпроса си), повторен (повторна проверка), повторно (повторно зададох въпроса), повторение, както и с повторителен, повторим, повторимост и др.
Двете форми, между които се колебаем, се свързват с двойката глаголи повтарям (от несвършен вид) и повторя (от свършен вид). В българския език има и други двойки глаголи, при които се наблюдава редуване на гласната в корена, например изговарям – изговоря, заравям – заровя, залавям – заловя, изгарям – изгоря, обикалям – обиколя, благославям – благословя. От свършените глаголи се образуват причастия с наставки -н, -т, -л, -(е)м: изговорен, заровен, заловен; изговорил, заровил, заловил. От несвършените глаголи се образуват и сегашни деятелни причастия, както и деепричастия: изговарящ, благославящ, обикалящ; изговаряйки, благославяйки, обикаляйки. Съответно от глагола повтарям се образуват повтарял, повтарян, повтарящ, повтаряйки, а от глагола повторя – повторен, повторил, повторим, повторяем.
Повечето от причастията се използват и като прилагателни имена (сгъваем стол, заровено съкровище, изгоряла крушка). От прилагателни имена с наставки -(е)м, -н се образуват абстрактни съществителни имена с наставка -ост: използваемост, възобновяемост, избираемост, посещаемост, съчетаемост, осезаемост, заменяемост, изменяемост, сменяемост, видимост, съдимост, приложимост. В тази група думи се включва и повторяемост.

Гл. ас. д-р Надежда Костова
работи в Института за български език при БАН. Съавтор е на някои томове от многотомния
тълковен академичен „Речник на българския език“. Автор е на монографията „Основни
глаголи за движение в българския език“ (2010).

Четете повече в бр. 5, 2 – 8 февруари 2017 г.