Историята ни прави българи

Обществото трябва да разбере онова, което науката знае отдавна – тук винаги сме били обект на миграция, постоянно е имало настанявания, контакти, обмен и интегрирания на различни общности. И в дългосрочна перспектива това е било полезно за развитието на обществата.
Миграцията не бива да се възприема априори като зло и катастрофа. Да, тя поражда проблеми и напрежения, но те трябва да се решават, а не да им се отговаря с ксенофобско говорене и поведение. Тук е ролята на историческия разказ. Защото е нормално хората да забравят. С времето паметта дори в цели общества избледнява. Историята дава примери до какво може да доведе това – Първата световна война избухва в Европа след над 40-годишен мир, когато поколенията, които са познавали ужаса на войната, са си отишли. И са дошли поколения, които гледат на войната като нещо героично и романтично. Кадрите пазят картината на това, че почти навсякъде в Европа първият световен конфликт започва при невероятен ентусиазъм. Но скоро всички виждат истинското лице на окопите.
Сега вече над седем десетилетия Европа не познава тези кошмари. Но си отиват и онези, които пазят лични спомени за тях. И затова са важни разказите на историята – още от училището и от публичното приказване, обществото да се предпазва от лесни решения и радикализъм, който може да има катастрофални последици. Отговорностите на историците са големи, макар и често да остават скрити. Но ние трябва да работим върху ценностното изграждане на хората.
Затова и заедно с десетина европейски изследователски центъра сме подготвили общоевропейски проект за изследване на травматичното минало на Стария континент – главно световните войни и недемократичните режими. Важно е да се изследва как се употребява историческото знание, как тези травматични моменти се представят в обществата. И какво може да се направи, така че историята да не ни разделя, а да ни обединява.

Четете повече в бр. 48, 30 ноември – 6 декември 2017 г.