Според нея може би има необходимост от закон за съхранение, чистотата при употреба и развитие на българския език. „Защото се забелязват много нарушения на книжовната норма и неуважение към кирилицата. Българският книжовен език сам по себе си е норма, но е полезно да се регламентират правилата при използването му в административни структури, при надписи, табели и т. н. Добре е служители в различни администрации да полагат писмен и устен изпит по български език. Така и старанието при усвояването му ще бъде по-голямо“, смята проф. Христозова.
Тя обособява в няколко групи и причините за ширещата се неграмотност. „На първо място е времето, отделено за изучаване на българския език в училище. В учебната програма за началните класове от 1904 г. са предвидени по 15 часа седмично, а в последните програми часовете са едва 7. На второ място са учебните програми, които се приемат и прилагат, без да се представят за по-широко обсъждане. Обучението по български език трябва да е единна система – от детската градина до XII клас. На трето място са учебниците. Мисля, че МОН може да поеме отговорността чрез експерти да има крайната оценка при одобряване на учебниците. На следващо място е подготовката на студентите бъдещи учители, после квалификацията на учителите“, обяснява ученият.
Четете повече в бр. 27, 6 – 12 юли 2017 г.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
