ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ
Prof. Dr. Nadezhda Stalyanova
Sofia University
Assoc. Prof. Dr. Elena Krejčová
Masaryk University, Brno, Czechia
Доц. д-р Мария Пилева
Institute for Literature - Bulgarian Academy of Sciences
https://doi.org/10.53656/bel2025-4-NK
Abstract. Настоящият текст има за цел да изследва степента на компетентност на младите хора (ученици в гимназиален етап и студенти) относно познаването на семантиката и степента на адекватност на употреба на три библейски фразеологизма. Избраните за проучването ни фразеологизми са блуден син, насъщен хляб and манна небесна. Изследването представлява обобщение на анонимна анкета, проведена сред 57 респонденти на възраст между 15 и 23 години, ученици от две училища (СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Бургас, и 21. СУ „Христо Ботев“ – София) и студенти от два университета (Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров“). Анализът на отговорите на респондентите сочи, че рядко се наблюдава точна и прецизна употреба на библейските фразеологизми, преобладаваща е семантично обвързаната употреба с определен компонент на фразеологичния израз – с прякото значение на даден компонент или чрез семантично обвързване със сродна дума. Накарани да дефинират семантиката на изразите, в повечето случаи учениците и студентите разчитат на смътни асоциации или интерпретират значението им дословно, дефинирайки го чрез прякото значение на един компонент от израза. Това е доказателство на принадлежността на изследваните библейски фразеологизми по-скоро към периферията на езика на респондентите.
Keywords: фразеология, библейски фразеологизми, рецепция на културен фон, анкетно проучване
НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА РОТАЦИЯ. МЕТАФОРИЧЕН ПРОЧИТ НА КРИЗАТА
Доц. д-р Диляна Денчева
Sofia University
https://doi.org/10.53656/bel2025-4-2DD
Abstract. В статията се разглеждат метафоричните модели, използвани по време на политическата криза от началото на 2024 г., избухнала по повод предстоящата ротация в кабинета Денков – Габриел. Въз основа на емпиричен материал, ексцерпиран от коментари на политици, политолози и други експерти, се обособяват два вида метафорични модели: а) универсални и общоизвестни като военната, хазартната, медицинската, семейната и др. метафори; б) модели, специфични както за изследваната криза, така и за националния културологичен климат, напр. метафора на гадаенето, на прането, на ловуването. Извежда се изводът, че метафоричната картина на кризата далеч по-реалистично представя взаимоотношенията между политическите субекти ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС и внимателният метафоричен прочит на събитията съдържа отговора на въпроса ще се осъществи ли изобщо ротацията.
Keywords: политическа метафора, метафорични модели, криза, ротация
ЛИНГВОКУЛТУРОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА РЕКЛАМАТА – СЪПОСТАВИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКИ И ИСПАНСКИ ПРИМЕРИ
Доц. д-р Веселка Ненкова
University of Plovdiv “Paisii Hilendarski”
https://doi.org/10.53656/bel2025-4-3V
Abstract. В статията се разглеждат рекламни послания на испански и български език, като се посочват езиковите и културните особеностите в тях. Съпоставката се извършва както на езиково и стилистично ниво, така и на екстралингвистично, като се акцентира върху сензорните ефекти, които предизвикват рекламите посредством екстралингвистичните фактори, каквито са образът, цветът, чувствата и др. В анализа се подчертава значимостта на културния код за успешното възприемане на рекламното послание. Целта е да се откроят отличителните черти на рекламите в двете култури, като фокусът е насочен към приликите и разликите в текстов и в графичен план.
Keywords: реклама, междуезикова и междукултурна комуникация, рекламни апели
CROSS-CULTURAL ASPECT IN THE STUDY OF VERBAL FOLKLORE (BASED ON THE MATERIAL OF BULGARIAN AND UKRAINIAN PAREMIA AND FAIRY TALES)
Assoc. Prof. Dr. Ruslan Serdeha
- N. Karazin Kharkiv National University
https://doi.org/10.53656/bel2025-4-4RS
Abstract. The universality and endemicity of different national cultures, including folklore, which is undoubtedly an important component of the national value system, is determined in the process of projecting different cultures into each other. The use of a cross-cultural approach makes it possible, on the one hand, to identify in folklore those features that are universal, those that are generally significant for the human world, and on the other hand, those that are the direct property of a particular people. Such features manifest themselves in the language through the language itself, that is, through the verbal means inherent in a particular language. The scientific novelty of the article is that it is the first attempt to examine the folklore of Ukrainians and Bulgarians through the prism of a cross-cultural approach using elements of the lexicographic modelling method. The language of oral folklore undoubtedly deserves lexicographical study, and it may well emphasize the specifics of the folklore of different peoples. The folklore texts of the genres analysed in this article are capable of accumulating those socio-cultural meanings that are common to many peoples, as the above examples from Ukrainian and Bulgarian proverbs confirm. At the same time, the traditions under study also contain elements that give these texts a distinct national flavour. The national colouring of proverbs and sayings is achieved through the use of specific personal names peculiar to a particular people, or local variants of national human names, geographical names characteristic of a particular region, names of local realities that are either completely absent in other peoples or do not have exact equivalents in their language. Fairy tales have much more common elements due to the expressive wanderlust of this genre, but they can also include an element that emphasizes the specifics of a certain time in the life of the people. Everyday details can bring a distinct national flavour to a fairy tale.
Keywords: language of folklore, cross-cultural linguistic folklore studies, Bulgarian folk sayings and proverbs, Ukrainian folk sayings and proverbs, Ukrainian folk sayings and proverbs, Bulgarian folk tales.
Словоредни особености на обстоятелствените пояснения в новинарските заглавия
Гл. ас. д-р Силвия Коева
St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Turnovo
https://doi.org/10.53656/bel2025-4-5S
Abstract. Предложеното изследване илюстрира и анализира две съвременни тенденции при избора на словоред на обстоятелствените пояснения в новинарските заглавия, като акцентира върху създалите се условия за забавена или променена рецепция на съобщението. Първият езиков механизъм се изразява в поставяне на обстоятелствени пояснения (преди всичко за място) в края на основното заглавие, а вторият си служи с обстоятелства с въвеждаща функция. Изводите разкриват по какъв начин чрез забелязаните речеви употреби се изменя традиционният облик на заглавията на новините и до какви проблеми за осигуряване на информативността им води това.
Keywords: заглавия, новини, обстоятелствени пояснения, словоред, рецепция на езиков текст
СЪВРЕМЕННИТЕ ПОПФОЛК ТЕКСТОВЕ – КОНЦЕПТУАЛНИ И ПЕРЦЕПТИВНИ ВЛИЯНИЯ
Dr. Daniel Polihronov, Assist. Prof.
Sofia University
Faculty of Education
https://doi.org/10.53656/bel2025-4-5DP
Abstract. Проблемът за влиянието на попфолка върху младите хора е изключително актуален. Неговите текстове и послания трябва да бъдат познавани, защото имат безспорно отношение към формирането на нравствените и естетическите критерии, ценности и норми на огромна част от съвременното общество и най-вече на бъдещото поколение. Затова той трябва да бъде възприеман, осмислян и интерпретиран в контекста на социалната, образователната и възпитателната дейност. Чрез интерпретативен съдържателен анализ на структурирани интервюта, проведени със съвременни автори на текстове, се представят концептуалните и перцептивните аспекти на влияние.
Keywords: съвременна попфолк музика, автори на текстове, контент анализ, тенденции, послания
Завръщането на призраците
Ива Анастасова
Sofia University
https://doi.org/10.53656/bel2025-4-7AT
Abstract. Статията се съсредоточава върху няколко момента с праговото пространство на прозореца в романа на Емили Бронте „Брулени хълмове“. Те се разглеждат във връзка с наративната схема и нарушаването на симетрията в множеството огледални двойки в книгата.
Keywords: прозорец, призрак, симетрия, разказвач
РОКЛЯТА: РАЗКАЗ, СИМВОЛ, ГРАНИЦА
Полина Пенкова
Sofia University
https://doi.org/10.53656/bel2025-4-8P
Abstract. Изследването анализира напреженията между мъжа и роклята в произведения, писани от мъже, за да проследи как техните отношения изграждат представи за мъжествеността. Обект на изследване са романът „Тяло под роклята“ на Галин Никифоров и разказът „Червенокосата“ на Валери Стефанов. Роклята е разгледана като дреха символ, който обозначава женската територия. Тя изразява женския край в бинарната опозиция мъжко – женско и затова е непозволена за мъжа. Анализът показва, че мъжът в женски дрехи престава да бъде мъж. Роклята се проявява като най-явния женски атрибут и съответно като категорично непригодна за мъжкото тяло, само ако мъжкото има устойчиви рамки, които да го определят. Разпадът на мъжествеността под роклята индикира, че мъжествеността продължава да бъде репродуцирана основно през традиционните стереотипи.
Keywords: рокля, дреха, тяло, мъжественост, женственост
КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА
Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева,
д-р Юлиян Асенов
Episkop Konstantin Preslavski Shumen University
https://doi.org/10.53656/bel2025-4-9SG
Abstract. Статията представя анализ на част от изследване за прилагането на компетентностния подход при обучението, възпитанието и социализацията на учениците билингви. Фокусира се върху създадените условия за формиране на умения за общуване като основа за развиване на компетентности в областта на българския език. Установява степента на корелация между комуникация, обучение и култура според практиките на учителите. Правят се изводи за значимостта на компетентностно ориентираното обучение и се дават препоръки за формиране и развиване на ключови знания и умения, отношения и меки умения у учениците билингви, които да подкрепят социализацията им, да предотвратят социалното изключване и да ги подготвят за живот в съвременното общество.
Keywords: компетентности, компетентностен подход, комуникация, мултикултурна среда, билингви
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО
Dr. Irena Dimova-Gencheva, Assist. Prof.
Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“
Георги Генчев
Професионална гимназия по механоелектротехника и електроника (ПГМЕЕ) – Бургас
https://doi.org/10.53656/bel2025-4-10G
Abstract. Предложеният текст разглежда понятието за емпатия в едно от възможните му приложения в процеса на преподаване по литература. Първо се представя кратък екскурс до термина в контекста на историческото му развитие и обвързването му с педагогиката. Поставя се въпросът за възпитаването на емпатията и за фигурата на учителя в този процес. Като средства за преподаване на това умение са изведени няколко форми на изкуството – разказът и филмът. Обект на изследването е анимационният филм „Отвътре навън“ (2015), от който са ексцерпирани и разгледани конкретни сцени на проява на емпатия.
Keywords: емпатия, преподаване, филм, Отвътре навън
Кръгла маса „Българистиката в Унгария днес – между традицията и новата опитност на дигиталната ера“
Весела Ганева
University of Plovdiv “Paisii Hilendarski”
https://doi.org/10.53656/bel2025-4-11VG
МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЕМОЦИИ И ИНТЕЛЕКТ: РЕПРЕЗЕНТАЦИИ В ЕЗИЦИТЕ И КУЛТУРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ (INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE EMOTIONS AND INTELLECT: REPRESENTATIONS IN BALKAN LANGUAGES AND CULTURES)
Ст. пр. Гергана Петкова, д.ф.
Медицински университет – Пловдив, България
Доц. д-р Ваня Иванова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, България
https://doi.org/10.53656/bel2025-4-12GP
В края на месец януари в рамките на три дни, 22.01. до 24.01., бе проведена международната научна конференция „Емоции и интелект: репрезентации в езиците и културите на Балканите“ (International Scientific Conference “Emotions and Intellect: Representations in Balkan Languages and Cultures”). В ролята на организатори на научния форум бяха представители на афилиациите Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Фондация „Александър фон Хумболт“ и Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при Българската академия на науките, а официалният домакин на събитието бе най-старото висше учебно заведение в България. Участниците бяха посрещнати в Огледалната зала на Университета, където представиха своите доклади. Конференцията бе успешно реализирана благодарение на финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-МНФ/42 от 26.09.2024 г. Обявените официални езици бяха английски, немски, както и всички славянски езици, но по-голямата част от научните разработки бяха изготвени и представени на английски и български език.
След процес на предварителна селекция допуснатите до участие общо 47 участници от цяла Европа с 41 научни разработки бяха разпределени тематично в рамките на единадесет секции.
