Да бъдем точни, използвайки деепричастия

Михаела МОСКОВА*

В английския език употребата на конструкции със сегашно причастие (-ing форми) е широко разпространена. Характерно за тях е, че те изразяват едновременност на действието, което назовават, с друго действие в изречението и се отнасят към същия подлог. Деепричастията в българския език имат същите особености и затова са предпочитани преводни еквиваленти на -ing формите. Но са възможни и грешки, например: Баща си загубих, изпълнявайки служебния си дълг – това е реплика от англоезичен филм със субтитри, с която трябва да се предаде информацията, че героят е загубил баща си, докато бащата е изпълнявал дълга си. Какво не е наред в примера?
Очевидно е, че едното условие е изпълнено и става дума за едновременност на действията, изразени със загубих и изпълнявайки. Така употребено обаче, деепричастието би трябвало да се свързва с подлога, който в случая не е бащата. Подлогът в нашия пример не е изразен, но може да се установи от окончанието на глаголната форма, изпълняваща функцията на сказуемо – загуб-их (форма за 1 л., ед.ч.), тоест аз, говорещият е подлог. Така деепричастието изпълнявайки се отнася към дълга на разказвача, а не към този на неговия баща, какъвто е всъщност смисълът на изказването. За да се избегне двусмислието, като се запази отношението на едновременност между двете действия, изречението може да се трансформира по следния начин: Баща си загубих, докато (той) изпълняваше служебния си дълг. или Баща ми почина, изпълнявайки служебния си дълг.
В обобщение нека припомним, че деепричастието се използва правилно, когато действието, което то назовава, е едновременно с действието, изразено от сказуемото в изречението, и двете се отнасят към един и същи подлог. Ако някое от двете условия не е спазено, има грешка и трябва да редактираме текста.

*Д-р Михаела Москова работи в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.