България отделя за образование 10,9% от публичните си разходи

България отделя за образование по-голям дял от публичния си бюджет от средния за Европейския съюз, но разходите спрямо размера на икономиката остават под средноевропейското равнище. През 2024 г. средствата за сектора у нас представляват 10,9% от всички публични разходи при 9,7% средно за ЕС. Като дял от брутния вътрешен продукт обаче те достигат 4,3% в България при 4,8% за Съюза. Това показва новият доклад на Европейската комисия „Инвестиции в образованието през 2026 г.“.

Документът проследява последните промени в разходите за сектора и поставя специален акцент върху привлекателността на учителската професия. Анализът е изготвен от Генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура“ и се основава на най-новите налични данни за публичните разходи — за 2024 г., както и на резултатите от Международното изследване на преподаването и ученето TALIS 2024 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Според данните общите публични разходи за образование в България през 2024 г. възлизат на 4,5 млрд. евро. В сравнение с 2019 г. страната увеличава дела за образованието както в публичния бюджет, така и спрямо БВП. За пет години първият показател нараства от 10,5 на 10,9%, а вторият – от 3,8 на 4,3%.

Тенденцията у нас се различава от общото развитие на единия от двата показателя в ЕС. Между 2019 и 2024 г. делът за образованието в публичните разходи на България се увеличава с 0,4 %, докато средно за Съюза намалява с 0,3 на сто. Като дял от БВП средствата у нас нарастват с 0,5%, а средната стойност за ЕС – с 0,1 на сто.

Съпоставката обаче очертава и важно разграничение. България поставя образованието по-високо от средното за ЕС в структурата на публичния си бюджет, но общият ресурс за сектора спрямо размера на икономиката продължава да е по-малък. Двата показателя имат различна основа и затова не си противоречат. Първият показва каква част от всички държавни разходи е насочена към образование, а вторият – какъв е размерът на тези средства спрямо произведения в страната брутен вътрешен продукт.

Инвестициите в ЕС се стабилизират

През 2024 г. държавите от ЕС изразходват за образование общо 859,5 млрд. евро. Средствата представляват 4,8% от БВП и 9,7% от всички публични разходи. Между отделните страни обаче има значителни разлики.

Делът на образованието в публичните разходи варира от 8% в Италия до 14,3% в Швеция. Като част от БВП, стойностите са между 2,7% в Ирландия и 7,2% в Швеция. Европейската комисия уточнява, че ниският показател за Ирландия е свързан със специфичната структура на нейната икономика и с голямото присъствие на чуждестранни многонационални компании, поради което БВП на страната е значително по-висок.

В сравнение с други големи развити икономики ЕС заема междинна позиция. Публичните инвестиции в образование в Съюза са по-високи, отколкото в Япония, но значително по-ниски от тези в САЩ — както като дял от публичните разходи, така и спрямо БВП. Те са приблизително съпоставими с равнището в Обединеното кралство, особено като част от БВП.

Върху разликите влияят не само решенията на правителствата, но и демографските особености. Хората на възраст под 25 години са 31% от населението на САЩ, 25% от населението на ЕС и 21% от това на Япония.

Значение имат още продължителността на задължителното образование, броят на записаните деца и младежи, размерът на класовете, съотношението между учениците и учителите, учебното време, равнището на заплатите и разходите за материална база.

Европейската комисия определя инвестициите в образованието като стабилизиращи се.

Делът им от БВП вече се е върнал на предковидното равнище, но позицията им в общите публични разходи все още не е напълно възстановена. През 2019 г. за образование са предназначени 10% от публичните средства в ЕС. Делът спада до 9,3% през 2020 и 2021 г., след което постепенно се повишава — до 9,4% през 2022 г., 9,6% през 2023 г. и 9,7% през 2024 г.

Образованието е петата по размер разходна функция в бюджетите на държавите от ЕС

след социалната закрила, здравеопазването, икономическите дейности и общите държавни служби. През 2024 г. социална закрила получава 40% от публичните разходи, здравеопазването – 15%, общите държавни служби – 12,4%, а икономическите дейности – 10,8%.

Докладът обръща внимание, че през следващите години новите икономически и геополитически приоритети могат да засилят конкуренцията за публични средства. Между 2021 и 2024 г. делът на разходите за отбрана в ЕС нараства устойчиво – от 2,4 на 3%. Очаква се върху бюджетите да влияят и по-високите разходи за лихви, слабата икономическа активност и мерките за защита на гражданите и предприятията от високите цени на енергията.

Все още няма как тези процеси да бъдат отчетени в разглежданите данни. „Евростат“ публикува статистиката за разходите на сектор „Държавно управление“ приблизително две години след съответния отчетен период. Затова най-новите данни, с които авторите разполагат през 2026 г., са за 2024 г.

Над 70% от средствата са за училищното образование

По-голямата част от публичните разходи за образование в ЕС е насочена към училищната система. През 2024 г. тя получава над 70% от общия ресурс за сектора.

Предучилищното и началното образование формират 35% от разходите, а средното образование – 37%. За висше образование са предназначени 16%. Разпределението остава почти непроменено между 2019 и 2024 г., но средните стойности прикриват големи различия между държавите.

Значение има и степента, в която държавата участва във финансирането на образователната система в сравнение с частния сектор. При висшето образование върху разходите влияят допълнително таксите за обучение и формите за подпомагане на студентите.

Бюджетът на ЕС също осигурява значителен ресурс. За периода 2021 – 2027 г. приблизително 150 млрд. евро са насочени към образование и умения чрез Европейския социален фонд плюс, Механизма за възстановяване и устойчивост, Европейския фонд за регионално развитие, „Еразъм+“, Фонда за справедлив преход и InvestEU.

Средствата подпомагат подобряването на образователната инфраструктура, приспособяването на системите към цифровия преход, мобилността с учебна цел, повишаването на квалификацията и преквалификацията.

Европейската комисия подчертава обаче, че финансирането от ЕС има допълваща роля. Основната отговорност за приоритизирането на публичните инвестиции в образование остава на отделните държави.

По Механизма за възстановяване и устойчивост към 15 юни 2026 г. за образование и умения в ЕС са разпределени почти 70 млрд. евро,

или 12,1% от общото финансиране по инструмента. За България сумата е 780,3 млн. евро и представлява 12,6% от всички средства по Механизма за страната.

Този ресурс обхваща мерки за образование и грижи в ранна детска възраст, общо, професионално и висше образование, учене за възрастни, продължаващо професионално обучение, признаване на умения, зелени работни места и човешки капитал в областта на цифровизацията. Посочените стойности се отнасят до разпределеното финансиране по мерки, а не непременно до вече изплатени или усвоени средства.

Две трети от разходите са свързани с персонала

Най-голямото перо в образованието са разходите за персонал и най-вече възнагражденията на учителите и училищните ръководители. През 2024 г. за заплати, осигурителни вноски за сметка на работодателя и други разходи за служители са предназначени 63% от всички публични средства за образование в ЕС – от предучилищното до висшето.

Делът достига 66% в предучилищното и началното образование и 72% в средното образование. Затова според авторите привлекателността на учителската професия е не само въпрос на пазара на труда и качеството на образованието, а и основен елемент от политиката за публични инвестиции.

Други 14% от разходите са за междинно потребление – учебни материали, отопление, електроенергия, почистване и поддръжка. Инвестициите в сгради, компютри и други дълготрайни активи формират 8%.

В ЕС работят над 5 млн. учители, които представляват приблизително 3% от всички заети.

Инвестирането в тях е инвестиция в резултатите на учениците, посочват авторите. Изследванията свързват работата на учителите както с непосредствените учебни постижения, така и с дългосрочни резултати — образователна степен, критическо мислене, некогнитивни умения и бъдещи доходи.

Данните, разгледани в доклада, показват, че различията в ефективността на учителите обясняват значителна част от разликите в постиженията на учениците дори в рамките на едно и също училище. Няколко години обучение при учители с ефективност над средната могат да компенсират неблагоприятното положение, свързано с по-нисък социално-икономически статус.

В обратната посока недостигът на педагогически кадри може да задълбочи дефицитите в ученето, особено по отношение на основни умения като четенето и математиката.

Ръстът на разходите е движен основно от повишаването на цените

Между 2015 и 2024 г. разходите за персонал в образованието нарастват значително в номинално изражение. На равнището на ЕС увеличението е 51% в предучилищното и началното образование и 37% в средното.

По-голямата част от този ръст обаче се обяснява с повишаването на ценовите равнища, а не със структурни промени в образователните системи. След отчитане на инфлацията реалните разходи за персонал се увеличават съответно само с 18 и със 7%.

Реалното нарастване може да бъде свързано с увеличение на заплатите над инфлацията и с по-голям брой служители. Между 2015 и 2024 г. броят на учителите се повишава умерено във всички образователни степени.

В същото време, броят на учениците остава сравнително стабилен до 2019 г. Между 2019 и 2024 г. той намалява с 4% в предучилищното и началното образование, но се увеличава с 4% в средното.

Анализът не установява статистически значима връзка между изменението на броя на учениците и разходите за персонал през последното десетилетие. Според авторите една от причините е, че броят на учителите и организацията на класовете се приспособяват постепенно. Освен това демографските промени засягат неравномерно отделните региони, училища и образователни степени.

Рязък спад на първоначалния избор в България

Специалната тема на доклада през 2026 г. е привлекателността на учителската професия. За нейното изследване авторите използват два основни показателя от TALIS 2024 – дали преподаването е било първият професионален избор на учителите и дали те биха избрали професията отново.

Първият показател отразява привлекателността на преподаването при навлизането в професията. Вторият показва как работещите учители оценяват избора си след натрупания професионален опит.

Около петима от всеки десет начинаещи учители в Европа посочват, че преподаването е било първият им професионален избор.

Делът за ЕС намалява от 54,3% през 2018 г. на 52,4% през 2024 г. Макар средното понижение да изглежда малко, зад него се крият големи различия между държавите.

България е сред страните с най-значителен спад. Между двете издания на TALIS делът на начинаещите учители у нас, за които преподаването е било първи професионален избор, намалява с 16,4%. По-голямо понижение сред изрично посочените в доклада държави е отчетено само в Латвия – с 26,4%, и Литва – с 29,2 на сто.

В Белгия средният спад е 9,3%, като във Фламандската общност достига 16 пункта. Намалението е с 9% в Словакия, със 7,9 на сто в Естония и със 7,3 процента в Чехия. Увеличение е регистрирано само в Швеция – с 13,2 пункта, и в Австрия – с 8,9 на сто.

Докладът не посочва в основния си текст абсолютния дял за България през 2024 г., поради което от спада не може самостоятелно да бъде изведено каква част от начинаещите учители у нас определят преподаването като свой първи избор.

Намалява и интересът към професията сред 15-годишните момичета. През последните две десетилетия делът на момичетата, които очакват да станат учители, спада от 12 на 7,3%. Свиването на разликата между двата пола се дължи не на по-силен интерес сред момчетата, а на отслабването му сред момичетата.

Повечето учители биха направили същия избор

Въпреки трудностите над трима от всеки четирима учители в изследваните европейски държави заявяват, че отново биха избрали преподаването, ако можеха да вземат решението още веднъж. Делът им е 76,5%, но намалява спрямо отчетените 79,2% през 2018 г.

Разликите между държавите са значителни – от 62,3% в Латвия до 87,5% в Италия.

Готовността за повторен избор зависи и от лични и професионални характеристики. Вероятността жените да заявят, че отново биха станали учители, е с около 12% по-висока в сравнение с мъжете.

Най-ясната отрицателна зависимост е свързана с продължителността на професионалния опит. Спрямо учителите с до пет години стаж вероятността професията отново да бъде избрана, е с около 8% по-ниска при хората с между 6 и 10 години опит. Разликата достига приблизително 10 на сто при 11 – 20 години стаж и 12% при повече от 20 години стаж.

Този резултат е важен, защото поставя въпроса не само как нови хора да бъдат привлечени към преподаването, но и как натрупалите опит да бъдат задържани. Учителите, които системата най-трудно може да замени, се оказват по-малко склонни да потвърдят първоначалния си професионален избор.

Заплатата е важна, но не решава всичко

В повечето държави от ЕС възнагражденията на учителите остават под доходите на работещите със сходно образование през целия професионален път.

Средно за Съюза нормативно определената начална заплата на учителите в прогимназиалния етап е 58% от средните доходи на работещите на възраст между 25 и 64 години със сходна образователна степен. В горната част на учителската скала съотношението достига 89%.

Средната действително получавана заплата на учителите в прогимназиалния етап е 85% от доходите на заетите на пълно работно време висшисти на същата възраст.

Само в няколко образователни системи нормативно определеното възнаграждение в горната част на скалата надвишава средните доходи на работещите със сходно образование – в Люксембург, Нидерландия, Гърция, Испания, Фламандската и Френската общност в Белгия и Ирландия. В повечето от тях достигането до това равнище изисква повече от 15 години опит.

Различава се и скоростта на кариерното развитие. В хода на кариерата началната заплата може да се увеличи с едва 16% в Дания и с до 149% в Кипър. В Дания и Нидерландия върхът на скалата се достига за 12 години, докато в Словакия са необходими 40 години, в Испания – 39, във Фламандската общност в Белгия и Гърция – 36, а в Ирландия и Италия – 35.

Възможностите за по-силно и по-бързо развитие на възнаграждението могат да насърчат както навлизането в учителската професия, така и дългосрочното оставане в нея, посочват авторите на доклада. Те обаче предупреждават, че заплатата е само един от факторите.

Статистическият модел, изготвен чрез обединени данни от участващите държави в ЕС, показва, че удовлетвореността от възнаграждението е свързана с около 7% по-висока вероятност учителят отново да избере професията.

Положителното възприемане на обществената ценност на професията и на възможността учителите да влияят върху образователните политики, увеличава тази вероятност с около 3 – 4 на сто. Подобен е ефектът на удовлетвореността от работната среда.

Мотивацията, свързана с приноса към обществото, има положителна връзка от около 2%, а професионалното сътрудничество между учителите – от близо 1 на сто.

В обратната посока действа стресът на работното място, който намалява с около 5 на сто вероятността учителят отново да избере преподаването.

Това са средни зависимости, изчислени от обединени европейски данни, а не отделни резултати за България. Изводът им обаче е ясен – върху отношението към професията влияят едновременно материални и нематериални условия.

Доброто възнаграждение не компенсира лошата работна среда

Учителите, които са удовлетворени от възнаграждението си, по-често посочват, че отново биха избрали класната стая при всички равнища на професионален опит. Но вероятността намалява с натрупването на стаж както сред доволните, така и сред недоволните от заплащането.

Следователно удовлетвореността от заплатата има значение, но не преодолява разочарованието, което се натрупва при част от опитните учители.

Още по-ясна е зависимостта при съчетаването на възнаграждението с условията на труд и професионалното признание. Когато удовлетвореността от работната среда е ниска, няма статистически значима разлика във вероятността отново да бъде избрано преподаването, между учителите, които са доволни от заплатите си, и тези, които не са.

Същото се наблюдава при ниско усещане, че учителите са ценени от обществото, медиите и хората, които определят образователните политики.

Заплатата има по-силен положителен ефект, когато работната среда и възприеманата обществена стойност на професията вече са сравнително високи. Удовлетвореността от възнаграждението не компенсира напълно и отрицателното въздействие на силния стрес.

Показателят за стрес в TALIS включва не само прякото усещане за напрежение, но и времето за личен живот и отражението на работата върху психичното и физическото здраве.

Необходим е цялостен подход

Според Европейската комисия ефективното инвестиране в учителската професия изисква съчетаване на конкурентни възнаграждения с подкрепяща работна среда, управляемо натоварване, грижа за благосъстоянието, възможности за професионално развитие и обществено признание.

Намаляването на прекомерните професионални изисквания и увеличаването на ресурсите, с които разполагат учителите, могат да имат ключова роля за поддържането на мотивацията им. Това е особено важно за опитните педагози, сред които готовността за повторен избор на професията намалява дори при удовлетвореност от заплащането.

Мерките извън заплащането също изискват публичен ресурс. Намаляването на натоварването например може да включва повече помощник-учители или по-малки класове, което има пряко бюджетно отражение. Авторите отбелязват обаче, че общото намаляване броя на учениците в клас невинаги е най-разходноефективното решение спрямо алтернативи като обучението в малки групи.

Повишаването на обществения статус на професията може да включва по-добро медийно представяне, по-голямо участие на учителите във формирането на образователните политики и възнаграждения, които показват значението на техния труд.

Предстои Европейската комисия да предложи Програма на ЕС за учителите и обучителите като част от пакет от мерки в областта на образованието. Целта е да се подпомогнат държавите членки в привличането и задържането на кадри и преодоляването на недостига на учители.

Къде отиват средствата за образование в ЕС

63% – възнаграждения на служителите;

14% – учебни материали, отопление, електроенергия, почистване, поддръжка и други текущи услуги;

8% – сгради, компютри и други дълготрайни активи;

15% – субсидии, трансфери, социални плащания и други разходи.

В предучилищното и началното образование разходите за персонал достигат 66%, а в средното — 72%.